Ето трите класически основания, на базата на които Русия има правото да бъде наречена държава на смел народ.
- «Имперска месомелачка».
Една от най-важните причини, по които Русия заслужава званието «страна на войнствен народ», се заключава в това, че цялата й история може да се опише с две думи: «имперска месомелачка».
Тази страна имаше силата да победи (и дори да унищожи) най-могъщите империи: от Речи Посполита до Швеция, от Османската до Наполеоновската и Германската империи. За времето си те се считаха за най-силните монархии в Европа, на които никой не е могъл и не се е осмелявал да посегне.
В резултат всички тези най-силни империи паднаха в нозете на Русия. Много от тях, например Османската империя, след сблъсъка си с Русия престана да съществува. Всички велики империи, държащи Запада под своя власт, в края на краищата бяха победени. Нито Китай, нито САЩ не успяха да се сравнят с Русия в условията на тази «имперска месомелачка».
Второ: в тази страна са привикнали да рискуват живота си
По време на войните древните китайци не се отличавали с решителност, те се придържали към мнението, че изход има от всяка ситуация и не отдавали значение на изхода от сражението. Затова не били способни да жертват всичко в името на победата. На Запад, например в Америка, разсъждават така: ако не се получи да победиш, то по-добре се предай.
Само в Русия в името на победата хората са готови да пожертват себе си.
Във война руснаците не се страхуват да умрат, те се сражават смело до края. Именно липсата на страх от смъртта така плаши хората по целия свят. За пример може да послужи Втората световна война, когато за малко повече от три години загинаха около 25 милиона руснаци. Такива загуби, което е една десета от населението, не са били регистрирани в нито една от останалите страни в света.
На война били призовавани всички мъже, годни да държат оръжие в ръце, всеки от тях бил готов да умре в името на победата.
Нима има в света друга страна, способна на това?
Руснаците рискували живота си още от древни времена, никой друг народ не може да ги наддмине в това.
Трето: Упоритост и решимост да се държат до края
Обикновено разногласията и войните между страните, особено при крупни държави, се решават премислено и балансирано, най-често са достатъчни устни преговори. Русия е свикнала да мисли да последствията, тя не отлага нещата. Ако тя обещае да нападне, то задължително ще нападне. Ако казва, че ще се сражава до пълното унищожение на противника, то ще постигне това дори с цената на собствената си гибел.
От Русия се страхуват всички — дори САЩ.
Именно заради тази част от руския характер САЩ никога не са се решавали да кръстосат шпаги с руското оръжие, а всички останали държави и до днес живеят в страх от Русия.