9 юли 2019-Нюз Фронт.
Борбата за жизнено пространство е една от основните причини за световните войни. Държавите се разширяват, доколкото е възможно, като се опитват да заемат колкото се може повече територия и ресурси за развитие и след това да обезопасят границите си. Никакви карти не могат да бъдат константа: много пъти една и съща земя сменя собствениците си.
Най-успешните страни по този въпрос са разработили така наречения “имперски ген”.
Най-успешната «империя» в този план може да се нарече САЩ Съединените американски щати са закупили част от своите територии, например Аляска от Руската империя, Луизиана от Франция, почти 40% от предвоенното Мексико са предадени на Съединените щати с Договора от Гуадалупе-Идалго. Вирджинските острови бяха закупени от Дания, Флорида и Филипините от Испания.
Останалата част си взеха със сила или хитрост, като Хавай, Пуерто Рико и Куба. Освен това, все още съществуват така наречените «включени територии», като например остров Гуам и маса други острови и атоли. Може би най-значителната «загуба» на Съединените щати е островът на свободата, Куба.
Други империи имат по-малко «късмет» в този план.
Както е известно, Първата световна война слага край на четири от тях едновременно — австро-унгарската, руската, германската и османската.
Руската империя загуби балтийските държави, Полша и Финландия, както и някои територии на Запад.
На мястото на „мозайката“ останаха Австро-Унгария, Австрия, Полша, Чехословакия и Унгария.
Част от територията на Югославия, преминава към съседите й.
Османската империя изгуби Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Йордания и редица други арабски владения.
Вероятно най-много от всички пострада Германската империя. Унижението на германския народ от Версайския договор, което й остави «мъниче» под формата на Ваймарската република, се превърна в предпоставка Хитлер да дойде на власт и да започне втората световна война.
Закономерно, че териториите на империите- победители, Великобритания и Франция, след Първата световна война прирастнаха.
Например контролът над Ливан и Сирия преминава от Османската империя в Париж, а над Ирак, Йордания и Палестина — в Лондон.
И това не са всички „кифлички“, които победителите получават Франция се обосновава добре за сметка на победената Германия. Но радостта им не трае вечно.
Британската империя също «обещава да живее дълго» след Втората световна война. Някога тя е най-голямата държава на земята, над която „слънцето никога не залязва“.
След войната тя губи колониите си в Азия, Африка, Индия и Пакистан.
Но Лондон успява да запази стратегически територии — Гибралтар, Бермуди и Вирджински острови, Северна Ирландия и Фолклендските острови.
Смята се, че Кралството е освободило най-«проблемните» колонии, като е запазило непряк контрол над по-благоденстващите чрез Британската общност.
Франция също губи контрол над Ливан, Сирия, Лаос, Камбоджа и някои други колонии в следвоенния период.
Но докато френските отдели все още са запазени, например в Гвиана, Мартиника и др., Съветският съюз след Втората световна война се прираства в Калининград, Курилските острови и втората половина на Сахалин. След 1991 година обаче Русия губи редица съюзни републики.
През 2014 година Крим е върнат в Русия, остава надеждата за връщането и спасяването на Донбас.
Да отбележим, че прехвърлянето на територии, които са преминали от ръка в ръка, далеч не е изчерпващо, а е направено за яснота на „мобилността“ на държавните граници.
В момента има забележими опити на Лондон да си върне Хонконг, а Франция — отново да се закрепи в Африка, където Китай набира сила.
Що се отнася до КНР, тя има териториални претенции към почти всички свои съседи в региона.
Германия и Франция мирно събраха около себе си нова империя, Европейският съюз, а сега активно се борят помежду си за господство в него. Япония иска да върне поне Курилските острови. Турция де факто откъсна парче от северна Сирия.
Китай оформя острови в оспорвани водни зони.
Оказва се, че при смяна на глобалистичния проект в САЩ на национален, който в момента провежда Доналд Тръмп, може да има друг сблъсък на страни с «имперски ген» и ново преустройство на границите на картата на света.
Тоест, разговорите на тема, че света ни се намира на прага на трета световна война никак не са безпочвени…
Ася Иванова-Зуан