Финансовите министри от еврозоната приветстваха официалната молба на Хърватия за присъединяване към валутния съюз, определяйки решението на Загреб като знак за доверие в единната валута, предаде ДПА. Това съобщи БТА.
Намерението на Хърватия (. . .) показва, че еврозоната е здрава котва на стабилността и растежа в Европа, която продължава да привлича нови членове, заяви председателят на Еврогрупата, португалският министър на финансите Мариу Сентену.Мерките, които Загреб е взел в областта на банковия надзор, административното управление и други ключове сфери показва решимостта на Хърватия да стане част от семейството на еврото, допълни той.
Хърватия подаде официална молба за присъединяване към Европейския валутен механизъм (ERM-2), известен като «чакалнята на еврозоната».
Страната ще остане в механизма най-малко две години, преди да започне практическата подготовка за влизане в еврозоната — процес който може да отнеме още близо година, допълва Ройтерс. Това означава, че тя може да стане част от валутния съюз най-рано през 2023 година.
Ако кандидатурата отговори на изискванията и покрие и други критерии като стабилна инфлация, Европейската комисия предлага страната да бъде присъединена към валутния съюз, а държавите членки ще вземат окончателното решение.
През юни хърватските амбиции бяха насърчени от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който нарече Хърватия «добре подготвена» за присъединяване.
България започна същия процес миналата година и може да се присъедини към 19-членната еврозона най-рано през 2022 година, допълва Ройтерс.