Утре в Русия започва товаренето на първата пратка с руски ракети С-400, закупени от Турция. Според турски медии, тя ще стигне дестинацията си през следващата седмица. Интервю на Тоня Димитрова с Йън Лесър за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Ако се вярва на Ахмед Чонкар — вицепрезидента на турската група в Парламентарната асамблея на НАТО — новозакупените противоракетни батареи могат да бъдат разположени не само по границата със Сирия, но и в Северен Кипър — средоточието на най-новия конфликт на Турция с Европейския съюз за местните газови залежи.
И така, две години след оръжейната сделка с руснаците, за турския президент Реджеп Ердоган вече наистина няма да има връщане назад, а руската дипломация, подкрепена от руската военна индустрия, ще удържи една безспорна победа над НАТО.
Защото, както сочи вицепрезидентът на института «Германски Фонд Маршал» Йън Лесър — независимо от двусмислените изказвания на Ердоган и Тръмп на срещата в Осака преди седмица, американските санкции срещу Анкара са сигурна последица от разполагането на руските ракети.
Няма да има санкции срещу Турция, но сделката с Русия за противоракетните системи С-400 е проблем — това са думите на Доналд Тръмп по време на среща с Реджеп Ердоган в рамките на срещата на Г-20 в Осака. Не получава ли Турция смесени сигнали от Вашингтон?
Турция със сигурност получава смесени сигнали от Съединените щати. Много е трудно да се обясни какво точно каза Тръмп на Ердоган в Осака. Ясно е, че ако Турция продължи със сделката с Русия за противоракетните системи С-400, ще има санкции. Те вече са доста ясни, а най-тежките от тях, разбира се, са, че Турция няма да получи изтребителите Ф-35, които иска от Вашингтон. Но това, което е под въпрос и което вероятно Доналд Тръмп имаше предвид е дали ще има допълнителни санкции, с мандат от Конгреса — в този случай може да има политически спор между администрацията и Конгреса. Желанието на конгресмените е да наложат санкции, които може и да са символични. Но това е различен въпрос от изтребителите Ф-35, а в това отношение няма съмнение — ако вземат С-400, няма да имат Ф-35.“
На същият форум в Осака пред Владимир Путин турският президент Ердоган заяви, че сделката за С-400 е от първа важност за Турция. Защо Анкара се нуждае толкова много именно от руските противоракетни системи?
Турция е в много трудни отношения със съседите си що се отнася до сигурността. Заплахи за ракетни нападения има от Сирия, тук става въпрос и за баланс с Гърция и Кипър в източното Средиземноморие. Няма недостиг на необходимост от противовъздушна отбрана за Турция и е напълно разбираемо тя да се опитва да се сдобие с много модерна система. За тази цел има много производители — европейски, руски, китайски и американски.
Преди години имаше предварителна сделка между Китай и Турция, така че тя от дълго време е на пазара в търсене на модерна система за противовъздушна отбрана. Проблемът идва от възможността на Турция като членка на НАТО да интегрира своите отбранителни системи в противовъздушната архитектура на Алианса като цяло. Ако за Турция това ще е самостоятелна, отделена система, тя не би била толкова полезна.Това е дилемата, пред която Турция е изправена.“
Какъв риск крият руските системи за противовъздушната отбрана на НАТО? Какъв е рискът за Алианса?
От техническа гледна точка начинът, по който тази модерна система работи е да се учи през времето как да идентифицира заплахи за въздушното пространство, радарите могат да проследяват, а системата да се сдобива с информация за летателните апарати в района. Разбира се, ако се опитате да сложите руската система и прелитащите Ф-35 на Турция и на други държави-съюзници в един и същи район, то тогава С-400 с времето ще се научи как да идентифицира и локализира Ф-35.Но това е техническият и операционен аспект. Чуват се и аргументи, че тези две системи могат да функционират напълно отделно в едно и също пространство, Турция много държи тези аргументи да бъдат чувани. Но истината е, че в основата си това не е технически, а политически проблем. Съюзниците имат проблем със сделка от Русия в момент, в който тя е считана за вражеска страна. Това е в сърцето на проблема.“
Денят след разполагането на руските система в Турция — какво се случва след това?
Не вярвам, че ще има отговор на НАТО, по-скоро Съединените щати почти незабавно ще отговорят като прекратят програмата за Ф-35, ще върнат обратно турските пилоти, които са на обучение в Съединените щати, очевидно ще прекратят съвместното производство на елементи, които сега се осъществява в Турция, това всъщност вече се случи. Това би било огромна загуба за Анкара — финансово, операционно и политически.
Програмата за изтребителите Ф-35 — Турция е най-големият партньор на Съединените щати в Европа. След активирането на руските противовъздушни системи къде Съединените щати биха преместили тази програма в Европа?
Други страни-членки на Европейския съюз са част от тази програма и планират да купят Ф-35, други държави също произвеждат отделни части. Турция със сигурност не е единствената. Има много производители от Европа, които биха били много щастливи да поемат тази част от производството.
България и Гърция са най-близките страни-членки на НАТО, според вас ще има ли въобще някакъв ефект тази сделка за нас?
Гърция преди всичко в региона е най-заинтересована Турция да не се сдобие с руска противоракетна система, защото тя много лесно може да бъде разположена близо до Егейско море, също както може да бъде насочена към Близкия изток или Черно море. Така, че това предизвиква тревоги, но истинският проблем е политически и стратегически, че Турция обръща поглед в друга посока по отношение на отбраната и може би с времето и по отношение на геополитическата ориентация.“
Каква е прогнозата Ви в дългосрочен план — тук става въпрос само за отношения между Турция и Съединените щати или става въпрос за бъдещето на НАТО?
Това може да има ефект върху Алианса като цяло. Турция има втората по големина армия в НАТО след Съединените щати, има много капацитет. Би било от полза за НАТО Турция да е предвидим партньор. Всичко, което поставя това под въпрос, поражда тревога. Смятам, че може да има и други последствия, които основно засягат двустранните отношения между Съединените щати и Турция, а именно — Вашингтон да започне все по-засилено да търси алтернативи в региона, за да компенсира по-трудните отношения с Турция, които могат да доведат дори до липса на достъп да военновъздушната база Инджирлик. Това вече се усеща с установяването на по-силни връзки с Гърция, с Румъния, смятам, че важи и за България. Вероятно ще има ускорено търсене на алтернативи, ако отношенията с Турция не оздравеят.