Икономическият натиск се използа от американските елити още от XVIII век, когато колонистите са счели американския пазар за толкова важен, че Лондон е бил принуден да се съгласи с техните искания. Всичко това се изляло в «Бостънското чаено парти», когато на пристанището бил унищожен товар с чай, принадлежащ на Английската Ост-Индийска компания.
Това сподея Майкъл Линч в статия са за «Forbes».
От онези времена наглостта на американския финансов елит хвръкна до небесата, а икономическият натиск стана любимо оръжие на Вашингтон, макар да е в разрез с международното право. В частност, авторът акцентира върху ситуацията с газопровода «Северен поток-2», който съединява Русия и Германия.
Идеята да се въведат санкции срещу този проект, отбелязва Линч, «е направилна по редица причини, но е чудесен пример за това, което Конгресът не бива да прави».
Журналистът нарича предложените ограничения «политическо позорьоство».
Нещо повече, подчертава Линч, в Конгреса разбират прекрасно, че е невъзможно да се постигне изпълнението на тези санкции по простата причина, че изграждането на газопровода вече е към края си. Проблемът е в това, че подобен подход има и негативни последствия, които американските законодатели предпочитат да не отчитат, макар те сериозно могат да подронят самото американско могъщество, пише авторът.
Линч дава за пример следния сценарий: САЩ обещават да блокират доставките на руски газ в Европа и убеждават страните да изградят терминали за приема на американски втечнен газ. Тези страни харчат милиони с надеждата, че задокеанският «партньор» ще им обезпечи търсене, но доставките на руски газ, разбира се, започват да пристигат в срок — и всички очаквания рухват.
Петя Паликрушева