Внезапното решение на президента Доналд Тръмп да отмени военни удари може и да е предотвратило открит въоръжен конфликт с Иран, но освен това отново го показа като непредвидим и ненадежден партньор у дома и в чужбина.
Тръмп спечели поста отчасти с твърденията си, че е майстор в сключването на сделки. Но стилът на преговаряне на този бизнесмен и медийна звезда, станал президент — постоянно да стига до ръба и да дава заден ход, когато настъпи моментът да действа — хвърля САЩ от криза в криза.
По търговските тарифи, по акциите срещу имигранти и сегашното противопоставяне с Иран неговите промени в курса объркват съюзници и противници, както и собствената му партия в Конгреса.
Докато в понеделник действията на Тръмп отекваха в света, а държавният секретар Майк Помпейо бързо замина за Близкия изток, за да търси коалиция от съюзници срещу Иран, президентът предложи нов кръг от двусмислици, като защити решението си да не бъде нападан Иран, въпреки че отправи нови заплахи.
«Мисля, че ние проявихме много сдържаност. Много сдържаност. Това обаче не означава, че ще я проявяваме в бъдеще, но чувствам, че искаме да му дадем този шанс», каза Тръмп.
«Бихме се радвали да можем да договорим сделка, ако те искат. Ако не искат, пак е добре», добави той.
Отказът му от военни удари, които щяха да бъдат нанесени в отговор на свалянето на безпилотния американски дрон, е само един от няколкото тактически поврата на Белия дом напоследък по значими въпроси. През уикенда Тръмп смени курса за операциите срещу имигрантите, които бяха уплашили хората и семействата, живеещи нелегално в страната. Той отложи налагането на високи мита срещу Мексико, които беше обявил по-рано този месец и така даде повече време за преговори по имиграцията.
Но може би най-опасно е противопоставянето с Иран, тъй като двете страни засилват реториката и действията си, което повишава опасенията в Конгреса и по света, че Иран и САЩ може да влязат във военен конфликт. Когато миналата седмица законодатели попитаха президента как ще взема решенията за Иран, той отговори: «Инстинктивно».
Въпреки че решението да не заповяда военни удари сякаш намали напрежението с Иран, поне донякъде, посланията на Тръмп оставят неяснота за следващите му стъпки.
«Никога не сме виждали такова нещо», казва новоизбраният конгресмен демократ от Ню Джърси Том Малиноуски, който е бил помощник-държавен секретар в администрацията на Барак Обама.
«Радвам се, че той размисли за удара, взе правилното решение, но го направи по възможно най-лошия начин», казва Малиноуски в интервю в понеделник.
«Не мисля, че някой има и най-малка представа каква е нашата политика», добавя той.
Ястреби от Републиканската партия, вкл. членът на Камарата Лиз Чейни, дъщеря на бившия вицепрезидент, също се обявяха против подхода на Тръмп. Тя каза пред радиоводещ, че когато става дума за противопоставяне на Иран и други неприятели «слабостта е провокативна».
Други републиканци казват, че Тръмп просто си оставя много възможности за действие, приканвайки Иран към преговори. Това е разликата, казват те, спрямо неговия предшественик Барак Обама, който очерта «червена линия» срещу Сирия, но после се поколеба да предприеме военни действия.
Конгресменът републиканец от Охайо Майк Търнър, член на комисията за въоръжените сили, каза в интервю в понеделник, че стилът на Тръмп все повече наподобява на действията на адвокат, който се опитва да постигне извънсъдебно споразумение. «Нещо като пращане на сигнали към Иран, че ако продължаваш, очаквай военен отговор», каза той.
Смяната на тактиката на Тръмп бе посрещната предимно с мълчание от съюзниците на САЩ по света, които отказват да дават публично оценки за начина, по който президентът взема решения, или за неговата кампания на «максимален натиск» чрез икономически санкции в опит да накара Иран да преговаря по ядрените въпроси.
Напрежението с Иран идва по време на задълбочаващи се различия между Съединените щати и техните европейски съюзници по външната политика и търговията, при което съюзниците започват да говорят помежду си по въпроси, които всички смятат за ключови за сигурността.
Европейските лидери внимават да не критикуват действията на Тръмп, но също така се отнасят хладно към говоренето на САЩ за изграждане на глобална коалиция срещу Иран. Германският външен министър Хайко Маас каза през уикенда по телевизия Цет Де Еф, че «стратегията за максимален натиск не е правилна, защото едно от нейните последствия е, че ние всички говорим колко сериозно е положението и има опасност от война».
Германия, Франция и Великобритания, както и Русия и Китай, остават част от ядрената сделка, изоставена от Тръмп миналата година, докато той се опитва да сключи ново споразумение за допълнително съкращаване на ядрения потенциал на Иран.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху, близък приятел на президента, приветства твърдата линия на Тръмп спрямо Иран, вкл. и оттеглянето на САЩ от ядрената сделка. Но по време на сегашната криза израелският лидер е направил малко публични изявления, вероятно от опасение да не бъдат възприети като насърчаване на САЩ да започне война.
Йоел Гузански, бивш съветник по политиката за Иран в канцеларията на премиера и настоящ старши сътрудник в израелския Институт за изследвания по националната сигурност, казва, че решението на администрацията да се откаже от удара всъщност праща на Иран посланието, че «щом не убивате американци, можете да правите каквото си искате в Персийския залив».
Но Цахи Ханегби, близък до Нетаняху министър от кабинета, омаловажава взетото в последната минута решение на Тръмп да отмени въздушния удар миналата седмица.
«Истински важното е, че американската политика към Иран, която за наше удовлетворение се промени през последните две-три години, е политика, която напълно обслужва интересите на света и на Израел — да се попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия», каза той в неделя по израелското обществено радио.
Подобни чувства се споделят от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които също подкрепят твърдия тон на Тръмп към Иран. Съюзниците от Персийския залив не са коментирали променените решения на Тръмп. Всъщност те не са склонни да го критикуват публично, по която и да е от политиките му.
Даниел Плетка, старши вицепрезидент на консервативния мозъчен тръст Американ ентърпрайз инститют, казва, че Тръмп взема всички решения сам, което означава, че някои съюзници ще се съгласят с него, а други ще се обезпокоят.
«Така щеше да стане, и ако беше бомбардирал Иран, и ако не беше го бомбардирал», казва тя.
«Доналд Тръмп е проклинан, ако направи нещо, и проклинан, ако не го направи», добави Плетка по телефона от конференция по сигурността в Хамбург.
/БТА/Лиза Маскаро от Асошиейтед прес/