«Европа, поклонница на «демокрацията», в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на «демокрацията» и оголва истинския си лик — фашизма…
Тъмните сили на едно минало, което е вече нравствена, биологическа и историческа невъзможност, се надигат озверени…с целия арсенал на манили нелепици, които звучат като абсурд в днешния век…
Това е реакция, това е фашизъм — един исторически абсурд…една конспирация против човечеството».
Гео Милев, 1924 година, списание «Пламък».
През същата 1924 година убиват прокурора Йоаким Димчев, завършил право в Гренобъл. Този «изящен и приветлив младеж, хубав като мома, съчетал духовната красота и външна прелест (в. «Пряпорец») разпоредил политзатворниците да бъдат държани във вериги, без свиждания, без право да четат вестници. Убиват го Ангел Карапанов и Райчо Петров по решение на Военната организация (ВО) на БКП.
Из «Атентатът ’25-та» на Велислава Дърева
