На 13 септември 1924 г. убиват народния представител Димо Хаджидимов (член на ЦК на БКП), редактор на в. «Освобождение», учил право в Софийския университет, публицист, участник в две войни и в Илинденското въстание, близък приятел с Яворов и Гоце Делчев.
На него Гоце ще разкаже последния си сън преди фаталната битка край с. Баница през май 1903 г: «Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето».
«Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. Петнадесет часа ни се късаха сърцата…Защото осиротяваше цял народ», ще напише Димо Хаджидимов.
Убива го Владо Черноземски, довереният екзекутор на Ванче Михайлов.
Убийството е част от Горноджумайското клане, по време на което се ликвидира лявото крило във ВМРО. Ванчето го препоръчва на своя всесърдечен приятел, създател и фюрер на Усташите, харватските нацисти — Анте Павелич, той пък ще го назначи за инструктор по терора.
Из «Атентатът 1925-а», автор Велислава Дърева
Публикуваме със специалното позволение на Велислава Дърева