Според Ги Метан, «русофобията на Запад е постоянно явление, което, обаче, не винаги се опира на едни и същи политически и обществени сили».
Както обяснява Метан в интервю за изданието Causeur, през 2015 година той публикува книга за историята на взаимоотношенията на Русия със Запада от времето на Карл Велики до украинската криза. Фактите твърдят, че началото на русофобските настроения е било положено от управлението на първия император на Свещената Римска империя, след разкола на християнската църква на източна и западна част.
Що се отнася до съвременността, Метан признава заслугите на президента на Русия Владимир Путин за «икономическото и политическо възраждане» на Русия след «хаоса» през 90-те години, когато страна изгуби 40 % от своя БВП.
Именно с това се обяснява, според експерта, този «необясним» от гледна точка на европейското ръководство и общественото мнение, факт, че Путин все още се ползва от значителна подкрепа от населението.
Западът отказва да признае, че собствените му действия — а именно разширяването на НАТО, въпреки договореностите с Горбачов — са предизвикали ответната реакция на руснаците: готовност към отбрана, подчертава швейцарският политик.
Метан е убеден: дори ако днес, в резултат на подема на «популизма» на Запад Путин е придобил някаква популярност в средите на сувереналистите, «утре Западът вероятно ще си остане русофобски, но по други причини, различни от настоящите».
Говорейки за русофобията, авторът подчертава различието между народите и политическите и медийни елити на Запад. Русофибията може да се търси в средите на «елитите» — главно в крупните СМИ и сред проевропейски насторените политици.
«В кръговеете на действащото ръководство е концентриран огромен брой пропаганда», а сред народните маси подобна враждебност не се наблюдава, точно обратното — съществува интерес към Русия — «както от ляво, така и от дясно», отбелязва Метан.
Петя Паликрушева