На 9 юни в България увисва черно слънце.
Черно и кърваво.
И българското летоброене стана нечленоразделно, и годините се сливат, и 1923-та прелива своята кървава чаша в 1924-та, после в 1925-та, после…
Кървави хороводи и кървави конници, сеч и пепелища, пожарища и жертвени клади, черни сенки в безлунните нощи и белия терор, примки и пещи, масови убийства и незнайни гробове, и безследно изчезнали светли умове, и след всяка вълна на смърт и погром следва нова, още по-зловеща.
Велислава Дърева, из книгата «Атентатът ’25-а».
Публикуваме със специалното разрешение на Велислава Дърева