На 14 юни 1923 г. убиват министър-председателя Александър Стамболийски (учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен) и неговия брат Васил. Цанков заповядва на ген. Вълков, той — на кап. Харлаков, операцията води Славейко Василев, убийците са от ВМРО (четата на Величко Велянов — Чичето). Режат Стамболийски парче по парче — носа, ушите, пръстите, после отсичат дясната му ръка и го бият с нея през лицето, после…
Опиянени от кървавото вино, изтощени от зверства и гаври, убийците заспиват. На заранта, сънени, го зарявят в плитък гроб. Вечерта го изравят, отсичат му главата, а тялото закопават в пасъците край Марица.
Кап. Харлаков слага главата в една конска торба и я носи в София.
Тодор Александров: «ВМРО няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали оплаквания от него».
Ген. Вълков: «Убийството на Стамбилийски стана известно на Министерски съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен. И каза, че при такива случаи не трябва да се дирят отговорности».
Велислава Дърева, из книгата «Атентатът ’25-а».
Публикуваме със специалното разрешение на Велислава Дърева