Хронология на първите български походи и преселения на Балканския полуостров (V-VI в.)
480 г. – българите идват на помощ на византийския император Зенон.
486 г. – българияте воюват в Тракия срещу краля на остготите Теодорих Велики като съюзници на Византия.
488 г. – българският вожд Бузан и гепидският предводител Трапстила воюват срещу готите в поречието на р. Сава, недалеч от Белград.
499 г. – българите разгромяват 15-хилядна византийка арммия с 520 обози коли при р. Цурта. Съдейки по особеното българско име Цурта, произлязло най-вероятно от източната дума ЦУРТ (крив, извит) сражението е станало най-вероятно при Крива река или в района на град Крива паланка.
“Оттогава – пише съвременникът на сражението Комес Марцелини – залезе завинаги славата на армията на Илирик”.
502 г. – огромна българска войска, идвайки от Илирик – днешна източна Сърбия, нахлува в Тракия без да срещне съпротива от византийците.
504 г. – канът на Стара Велика България при Азовско и Черно море се вдига с войската си от изток и след като превзема цяла Дакия и Панония, излиза в Илирик и Тракия. От тази година (504) са отброявали заселването на българите на Балканите някогашните български царе. Великият кан, при който е станало това събитие, е наречен в унгарските летописи РЕАН и вероятно е един и същ с отбелязания в ранните арменски истории български вожд ЕРАН и легендарния кан Ирник, отбелязан в българския ИМЕННИК.
504-511 г. – българите се настаняват трайно в Тракия и достигат до самия Цариград. Застрашен от техните нападения император Анастасий нарежда да се построи огромна стена, която да прегради пътя им към византийската столица.
512 г. – издигната е Анастасиевата стена – огромен вал, съединяващ Черно и Мраморно море на 70 км от Цариград, чието главно предназначение е да предпази столицата от българските атаки.
513 г. – българите участват във вътрешните междуособици на Византия на страната на началниката на федератите Виталиан.
515 г. – българите водят мощни военни действия в Илирик, разгромявайки отново армията на тази голяма византийска провинция. Съвременикът на събитията Йоан Зонара се оплаква, че българите омагьосали византийската войска с някакви свои народни заклинания и напълно я унищожили.
535 г. – българи и византийци воюват при Ятрус (дн. С. Кривина, Русенско) . Сражението се е водило между един български отряд и патриция Цита. Това е първото сражение с появата на българи в Североизточните части на Балканския полуостров. Преди това всички съобщения се отнасят за Илирик (и по-специално за частта, съответстваща на днешната Източна Сърбия) и за Тракия.
538 г.- българите, предвождани от двама свои предводители, наречени от византийците РИГИ, нахлуват от изток в днешна Добруджа (малка Скития) и Дунавската равнина (Мизия). Двамата вождове, единият от които се наричал Булгар, а другият – Дронг, разгромили армията на Мизия, оглавявана от пълководеца Юстин и след това преминали в Тракия, където воювали с променлив успех. Завръщайки се на север, пленили с ласо византийските пълководци Константин, Годила и Акум.
540 г. – българите воюват по целия Балкански полуостров от Адриатика до Цариград. В провинцията Илирик те превземат 32 крепости, между които и Касандрия на Халкидическия полуостров, недалеч от Солун. Общите загуби на Византия се изчисляват от съвременниците на събитията на 120 хиляди пленници, които били отведени от българите в техните постоянни земи в западните краища на полуострова и отвъд Дунава.
552 г. – внезапно нападение на българи блокирало армията на византийския пълководец Нарзес при Филипопол (Пловдив). За броя на българите може да се съди по това, че в тази своя кампания те били разпределени на две армии – едната се предвождала в посока към Солун, а другата – в посока към Цариград.
558 г. – от изток нахлува огромна войска от българския клон кутригури, предвождани от Заберган (Забера-кан). В Тракия тя се разделила на три армии, главната от които, състояща се от 7 хиляди души и ръководени лично от Забер кан, се насочва към Цариград. Византийската столица изпада в критично състояние. Българите се прехвърлят отвъд Анастасиевата стена и се появяват под самите нейни стени.
В отчаянието си престарелият пълководец на Юстиниан – Вализарий, прибягва до един доста нестандертен ход. Той мибилизира мирното население на града, качва го на коне и заповядва всеки конник да влачи след себе си отсечен клон на дърво. Когато тази доста чудновата армия излиза от стените на града, тя вдига зад себе си огромен облак прах и изненаданите кутригури помислили, че Византия е пръхвърлила срещу тях някаква огромна азиатска войска.
Излъганият по този начин Заберган веднага се оттеглил на север, за което след това неговите войници горчиво съжалявали и от яд, че са измамени “деряли лицата си с нокти” – както пишат тогавашните историци.
Автор: Петър Добрев