Публикуваме разказа на рускиня по повод впечатленията й от Германия.
«Обещах да ви разкажа това, което най-силно ме потресе в Германия. Западните студенти не знаят нищо за Русия.
Казвам «западни», защото в нашето общежитие живееха студенти не само от Германия, но и от Англия, Франция и други европейски страни. А и не само европейски. Там имаше например две момчета от Турция.
Един ден ме поканиха на рожден ден. Покани ме Антъни, афроамериканец (или афроангличанин, не знам как е правилно да го назова) — чернокож, живее в Англия.
Бяхме около 10 човека. Когато казах, че съм от Русия всички се въодушевиха и започнаха да ме питат:
— От Москва ли си?
- Не, от Екатеринбург.
- Момчетата се спогледаха.
- — Сибир?
- — Урал.
- — А къде е това? Между Москва и Сибир?
-
Антъни имаше карта и аз им показах къде се намира Урал. А също — къде е Москва, Сибир, Далечният Изток и т.н. Всички бяха удивени (а това бяха студенти!):
«Но вие имате такава огромна държава?!»
Питаха ме за мечките (сериозно!!!), ходят ли те по улиците ни, наистина ли през зимата ледените висулки убиват хиляди хора, истина ли е, че руснаците лекуват всичко с водка и т.н.
Но всичко това не е толкова важно. Потресе ме друго.
Даже не помня как беше споменат в разговора Хитлер. Изведнъж един германски или английки студент се обърна към мен и ми казва:
- А ти вероятно не знаеш кой е Хитлер? Да ти разкажа ли?
Не можех да се погледа отстрани, но ми се струва, че дори позеленях от възмущение. На мен да ми разказват кой е Хитлер?! На руснак да разказват кой е Хитлер?! Да ни разказват?! Кой бил Хитлер!!!
Казах им:
- Ти добре ли си? Как да не знам?! Ние воювахме с него четири години!
Тогава всички бяха изненадани и почти вкупом ме попитаха:
— Значи той и Русия и нападал?
…Това беше истински шок, дори не мога да подбера цензурни думи, за да опиша състоянието си. Русия, която изгуби в тази война милиони войници и мирни жители. Русия, която с цената на своя невероятен подвиг спаси Европа от фашистката зараза. Русия, която победи Хитлер.
И изведнъж чувам: «Но той и вас ли е нападал?»…
Разбира се, че разказах на всички за приноса на СССР в победата над Хитлер.
Слушаха ме с ИЗУМЛЕНИЕ.
На следващия ден през цялото време съзнанието ми приличаше на разкъсан чувал. Постоянно се питах: но как така? Те нямат учебници ли? А вероятно в учебниците им ролята на СССР в тази нечовешка война е изтрита? Нима там е разказана някаква друга история? Но нашите дядовци си дадоха живота за свободата на тези хора?…
А тези млади хора дори и не бяха чували за това! Нито дума не знаеха за този невероятен и неописуем подвиг!!!
Ето това е най-силното ми впечатление от пътуването ми до Германия.
И до днес си стои в мен — заседнало е като буца».
Петя Паликрушева, превод и редакция