На 3 юни 1944 година фашистите изгарят заедно с жителите литовското село Пирчюпяй — 119 човека, от тях — 49 деца. Най-възрастният екзекутиран е на 90 години, най-младият — на пет седмици.
Почти всяка нощ под носа на фашистите в Пирчюпяй пристигали съветски партизани. Селяните споделяли с тях парчета от последния си хляб, предавали сведения за придвижването на окупаторите, снабдявали ги с лекарства. В партизанските отряди имало много от жителите на селото.
Викове се носели из цялото село, заглушавали изстрелите на нацистите. Не стихнали, докато огънят не погълнал и последната жертва.
Селяните пробвали да се спасят, но било късно, нямало къде, куршумите ги застигали. Фашистите хвърляли труповете в огъня.
Нито сълзите, нито раздиращите сърцата викове на хората не ги накарали да спрат. Те хладнокръвно продължавали кървавото си дело.
В пламъците били хвърлени всички жители на селото.