5 юни 2019-Нюз Фронт.
Колкото повече се развива конфликтът между Съединените щати и Европа, толкова по-ясно се вижда как започва да прилича на типичния сценарий на последния етап от стратегическата игра Монополи.
Игрите обикновено е прието да се приемат само за забавления, за да улеснят влизането на децата в зряла възраст.
Освен ако разбира се не говорим за, да речем, шах, което принадлежи към областта на голямата стратегия.
Въпреки това, трябва да се отбележи, че всички игри, всъщност, са опростен модел на реалността. Следователно, техните сценарии за игра често ви позволяват бързо да видите същността на по-нататъшното развитие в определени външни условия.
Така, по-специално, «Монополи» ясно демонстрира същността на разпадането на модела на пазарна икономика веднага след изчерпването на свободното пространство за разширяване. Всичко останало е само външната обвивка на процеса.
Да вземем, например, нарастващата наглост на позицията на американските власти върху собственото си производство на оръжие в Европа.
Историята започна в началото на май 2019 година с писмо от американския заместник държавен секретар Елън Лорд към външния министър на ЕС Фредерика Могерини.
В него американския официален представител пряко заплаши Европейския съюз с икономически и политически санкции «ако ЕС продължи да развива свои собствени проекти в областта на отбраната».
Официално Европейският регламент за Европейския фонд за отбрана, който дава възможност за участие в проекти на неевропейски страни, послужи като основа за възмущение. Вашингтон се разтревожи от риска за изтичане на секретни военни технологии в Китай, Русия или арабските страни.
Но всъщност същността на проблема се свежда до банални пари. Доналд Тръмп говори много за това от 2016 година насам.
До идеята за директна монетизация на американската военна защита на европейците срещу «руската военна заплаха» в рамките на НАТО.
С единствената разлика, че първоначално Вашингтон все още се опитваше да обвие в морално и етично красивата обвивка претенциите си, а сега, когато ситуацията се влоши, външното позлатяване пада, демонстрирайки истинската същност.
Въпреки че Съединените щати се считат за най-богатата икономика в света, Америка вече не е достатъчна, за да запази собствения си икономически модел в «ерата на отворените пазари» на собствените си пари.
Особено в областта на модерните технологии и оръжия, които често са тясно преплетени. До началото на 80-те години на ХХ век бюджетните пари бяха достатъчни за всички.
Освен това имаше голяма възможност за износ на продукти в трети страни.
Но в края на това десетилетие експанзията се отрази от краищата на игралното поле и предизвика силна вълна от изяждане на слаби играчи.
Който играе в «Монополи», той знае как изглежда този процес.Между 1992 и 2002 само пет глобални играчи останаха на военно-индустриалния пазар на САЩ: Lockheed-Martin, Boeing, Ration, General Dynamics и Northrop-Grumman.
От тях първите две имаха обем на поръчки над 10 милиарда долара всяка година, изпреварвайки в пъти останалите.
Правителството забрани предложеното сливане на Lockheed-Martin и Northrop-Grumman, тъй като в резултат би се превърнал в единствения монополист в сектора на авиационните системи, който може да диктува цените на държавата безпрепятствено.
Но дори и без това, приходите на Lockheed Martin само през 2018 са 53,7 милиарда, докато целият военен индустриален сектор достига 220 милиарда долара, или 1,5% от БВП на САЩ.
Други компоненти обаче са по-важни.
Като се има предвид дейността на подизпълнителите и други сродни структури, включително предоставяне на училища за деца на служители и услуги, които осигуряват тяхното потребление, общият дял на паричните средства, които се въртят в американската военна индустрия, достига една четвърт от цялата икономика на страната.
Това създава проблем с «хранилките». Изпълнението на плана за превъоръжаване на военновъздушните сили за F-35 означаваше пълното пренасочване на всички бюджетни пари «за авиация» в джоба на само една корпорация — Lockheed Martin — през следващите 10-15 години.
По време на което Northrop-Grumman нямаше да има шанс да разчита на някакви сериозни поръчки. Следователно, тя беше заплашена от неизбежно разорение. Въпреки че, разбира се, те със сигурност биха се опитали да си пробият път през космическата индустрия. Но след това бюджетът на НАСА не може да бъде съкратен …
Като цяло, размерът на правителствените разходи се основаваше на икономическата граница, непреодолима, дори ако имате свободна печатница за пари.
Необходимо е да се намалят разходите, но как да се направи — остава неясно. Вземането на пари от военните — БВП ще се срине. Намаляване на социалните разходи — рискът от социален взрив става почти абсолютен.
Спешно да се ограби някой, но кой? Близкият изток е почти изцеден. Опитите да се окаже натиск върху тях по-далеч от красивите, но неосъществими обещания да „купуват повече оръжия” не дава нищо.
Но принуждава страните от региона да мислят за продажбата на американски дългове, което абсолютно не е необходимо.
Русия, Иран, Северна Корея, Китай — изчезват по политически причини. А и те няма да купуват американско производство. Въпреки че китайците могат, но само за да научат как да се произвеждат, а още по-добре, по-евтино и веднага «с две сим карти».
От всички възможни значими пазари за американските оръжия остават само Индия и Европейският съюз. Където е невъзможно да се окаже особен натиск върху Делхи — Индия
е изключително необходима като противовес на Китай, но Европа е съвсем друг въпрос.
Европейските партньори в НАТО харчат за военни нужди около 200 милиарда долара годишно, от които около една четвърт са за закупуване и поддържане на оръжия.
Един от проблемите е, че за да си вземе 50-те милиарда Вашингтон трябва спешно да измисли как да удави собственото си европейско производство на оръжие. Чрез „да ни дадеш парите си, защото ние сме стари приятели” и „дължиш ни за защита” — не се получи.В резултат Вашингтон е принуден да премине към директни заплахи. С което се занимава сега Държавния департамент на САЩ…
Ася Иванова-Зуан