Черните списъци, по които ще бъде избит българския интелектуален елит, са готови още през януари 1925 г. Военните съдилища са сформирани още прев февруари. Указът за въвеждането на военно положение е написан предварително (достатъчно е човек да прочете Държавен вестник). Чака се само така желаната провокация – подготвяна, планирана, предизвикана.
“Историята ни е свидетел – не ние започнахме първи!”, извиква Марко Фридман, който ще бъде обесен, без да има нищо общо с атентата.
“Ако комунистите не направят никоя провокация, ще я направим ние!”, казава Александър Цанков.
Какво показват документите?
Три чужди държави и три чужди легации са не само свързани с атентата – те съучастват в него.
Кои са те?
Коминтернът няма нищо общо с атентата, дори разпорежда изрично на БКП:
“Никакви атентати!”
Другият заподозрян е БКП. Ръководството на БКП никога, нито в един момент, не взема решение за извършване на атентата и не дава разрешение на Военната организация да го извърши.
Велислава Дърева