До Септемврийското въстание през 1923 година БКП наброява 40 000 души, след въстанието – 7 000, след атентата в катедралния храм “Св. Неделя” на 16 април 1925 година – между 700 и 1000.
Десните анализатори не се интересуват нито от причините за атентата, нито от последствията. За тях е достатъчна формулата “комунисти-терористи”. Отговорите за причините за атентата се съдържат в над 20 000 страници документи, изследвания, мемоари, преки свидетелства и позиции на Анри Барбюс (“Палачите”), на Марсел Вилар (“Какво видях в България”), на Йое Митошич (“Кървава България”), на Чарлз Мос (“Какво става в България”), на Хосе Карлос Марниатеги (“Терорът в България”), на Германската лига за правата на човека (“Кървавията поток в България”), на британските депутати Джосая Уеджууд, Сесил Малоун и Уилям МакКиндър, на Габрил Пери и Ромен Ролан.
Всички те стигат до един извод.
За атентата има обяснения, за масовите убийства след това няма оправдания.
Официалният, легитимиран чрез Закона за защита на държавата държавен тероризъм, дивашките репресии, масовите арести, патолотичната цензура, архибеззаконията на властта, бруталната полицейщина, демонстративните разстрели по улиците на леви политици, неописуемият садизъм на ВМРО – това са мегатонове страховит политически експлозив, зареден от глутницата на властта.
Велислава Дърева