Разказ на внука на участник в събитието от времето на Втората световна война.
«Фашистите дошли в селото, започнали да се гаврят с хората, събрали вечерта всички деца и ги поставили на стената — 12 деца, за да ги разстрелят…
Няколко мъже от селото застанали пред децата, разстреляли ги, децата останали живи, но след две минути срещу тях отново насочили оръжия.
Пред тях застанали други няколко мъже и старци — и тях разстреляли.
На фашистите вече им станало забавно. Това продължило до момента, в който всички мъже в селото били разстреляни…
Не останал нито един.
Отново изправили децата на стената, но сега пред тях застанали жените, които не били така много. Фашистите вече се смеели, още веднъж се прицелили, но този път в жените.
След миг се чул вик «ОГЪН!» и всички фашисти до един паднали мъртви на земята.
Оказало се, че мъжете от селото изпратили един от своите за помощ, казали му, че имат много малко време, за да задържат немците и да запазят живота на децата. Мъжът извършил чудо и буквално за броени минути се свързал с най-близкия партизански отряд…
Така селото защитило живота на децата си с цената на всички възрастни.
В тези 15-20 минути те мъжествено заставали пред децата и разбирали, че така трябва, разбирали, че така повелява мъжествеността, разбирали, че това са последните им мигове живот…
Моят дядо бил едно от тези деца.
Помнете! През години и векове! Помнете!
Нищо не е простено, нищо не е забравено!
Петя Паликрушева