31 май 2019-Нюз Фронт.
Външният министър на Русия Сергей Лавров в интервю за изданието «Международни отношения» по повод 140 години от установяването на дипломатически отношения с България.
Международни отношения (РБ):
Днес, както и преди 140 години, във България традиционно се съхранява силната привързаност и благодарност към Русия за възстановяването на българската държавност. А как се отнася Русия към България?
Сергей Лавров: Отношенията между Русия и България се коренят в дълбочината на вековете. Техният специален характер се дължи на духовната и културна близост между народите ни.
Ние еднакво помним и почитаме стакива видни личности като светите равноапостолни братя Кирил и Методий, митрополит Московски Киприан, и други видни деятели на славянското просвещение.
Истински съдбоносен момент в нашата съвместна летопис става освобождението на България от османското иго.В борбата за свободата на братята-славяни, за тържеството на идеалите на правдата и справедливостта, загиват повече от 20 хиляди руски войници и офицери, над 50 хиляди са ранени.
Именно тогава е положена здрава основа на руско-българската дружба.
Русия винаги е била близо до българския народ в ключови, съдбоносни времена.Достатъчно е да се отбележи дейността на Временната руска администрация (1877-1879), която известният български деятел М. Маджаров нарече „безкористен учител, който за по-малко от две години подготви целия административен, съдебен и финансов персонал” на страната.
По време на Парижката мирна конференция от 1946 година София също имаше последователен защитник в лицето на Москва.Разбира се, двустранните отношения изживяват не само „върхове”, но и „падения”.
Нещо повече, всеки път, ние успешно сме преодолявали временните трудности, и сме се връщали на пътя на взаимно уважение и диалог.
Не може да бъде иначе, защото чувството на симпатия между руснаците и българите винаги се оказва по-силно от всички краткосрочни политически разчети.
Тази година е значима дата — 140-годишнината от установяването на дипломатически отношения.
Външнополитическите ведомства на Русия и България са разработили наситена програма от събития.Убеден съм, че последователното й реализация ще способства укрепянето на доверието и взаимното разбирателство между нашите граждани.
«Международни отношения»: Как оценявате настоящото състояние на руско-българските отношения? Какви са перспективите за двустранно сътрудничество в ключови области като икономиката, енергетиката, туризма?
Сергей Лавров: С удовлетворение констатирам, че въпреки осложнилата се ситуация в Европа, руско-българските отношения се развиват достаточно динамично.
Напоследък се активизира политическият диалог преди всичко на най-високо ниво.
През май 2018 година се състояха работни визити в Русия на Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов.Миналия октомври се проведе среща на ръководителите на нашите правителства в рамките на срещата на високо равнище в Азия-Европа в Брюксел.
През март тази година премиерът Дмитрий Медведев посети България с официално посещение.
Очакваме, че положителната динамика на политическите контакти ще увеличи практическото сътрудничество, най-вече в областта на енергетиката, търговията и икономиката.
Освен това потенциалът тук е много солиден.
Проектът за газопровода «Турски поток» предлага широки възможности за съвместни усилия.
Продължаването му на територията на България ще засили енергийната сигурност на вашата страна.
Предвид печалния опит с „Южен поток“, е необходимо да се постигнат твърди гаранции от Европейската комисия, че съществуващите планове няма да бъдат възпрепятствани от произволно решение на Брюксел.
Добра перспектива за задълбочаване на сътрудничеството са свързани с решението на София да възобнови строителството на АЕЦ Белене.
Русия разполага с всички необходими технологии и дългогодишен опит за успешното „рестартиране” на този проект.Към момента Държавната корпорация за атомна енергия «Росатом» разглежда възможни форми за участие в изграждането на атомна електроцентрала.
Наред с това отбелязвам, че през 2017-2018 г. „Росатом“ вече е предоставил възможност да удължи живота на петия и шестия енергоблок на единствената АЕЦ „Козлодуй“ в страната за 30 години.
За съжаление, двустранният търговски оборот — след растеж през 2017 г. с 24% — се е увеличил само с 0.6% през миналата година.Перспективите за неговото нарастване и диверсификация се обсъждат по същество в рамките на Междуправителствената комисия за икономическо, научно и техническо сътрудничество (МПК).
Понастоящем е възможно да се гарантира ритмичния характер на работата на комисията: на 25 октомври 2018 година в Москва се проведе 16-тата среща на МПК, а следващата е насрочена за септември тази година в България.
Предполагаме, че взаимодействието на руските и българските специалисти ще засили значително търговските и икономическите връзки.
Миналата година българските курорти посетиха над половин милион наши сънародници.
Създаването на предпоставки за по-нататъшното разширяване на туристическия обмен бе в центъра на вниманието в София на 5 март тази година.
Руско-български бизнес форум в областта на туризма.
Тази година акцията «Безсмъртен полк» се проведе в повече от 30 града на България. Използвайки тази възможност, бих искал да изразя искрената си благодарност към българските приятели за съдействието им за опазването на историческата памет.
Международни отношения : Колко важно е регионалното сътрудничество в съвременния глобализиран свят?
Сергей Лавров: При сегашната ситуация в световните отношения регионалното сътрудничество — до голяма степен поради деполитизирания му характер — допринася значително за насърчаването на позитивна междудържавна програма, укрепване на доверието и взаимното разбирателство между народите.
Черноморският регион е ярко потвърждение за това.
Още през 1992 година Русия и Турция започнаха създаването на платформа в Черно море за международно сътрудничество по широк кръг въпроси.
Към тях се присъедини и България.
Тези усилия доведоха до формирането на мултидисциплинарен механизъм — Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС).В същото време, както показва практиката, успехът на регионалните формати изисква спазването на редица условия. Например откритост, приобщаване, фокусиране върху хармонизацията и взаимосвързаността.
Насърчаването на практическото въздействие на регионалното сътрудничество е насочено към насърчаване на концепцията за «интеграция на интеграциите».
Това е целта на инициативата, предложена от президента Владимир Путин за формирането на Великото евроазиатско партньорство, което предполага свързването на различни интеграционни процеси, които се развиват в Европа и Азия.
Убеден съм, че задълбочаването на сътрудничеството в рамките на ЧИС ще допринесе за осъществяването на това амбициозно начинание и в крайна сметка — ще осигури хармонично, устойчиво развитие в цялото евразийско пространство.
«Международни отношения»: Може ли България да стане проводник на мира и сътрудничеството на Балканите и в Черноморския регион?
Сергей Лавров: Черноморският регион днес особено се нуждае в разреждане на напрежението.
Тази задача може да бъде решена само чрез колективни действия, като се изоставят «игрите с нулев резултат» от стереотипи и модели, наложени от нерегионални играчи.Важен обединяващ фактор може да бъде икономиката. Установяването на взаимноизгодно практическо сътрудничество, засилване на взаимосвързаността в информационните и комуникационни, транспортни, търговски, културни, туристически и други сфери, развиване на контакти между хората — всичко това има за цел да допринесе за цялостното подобряване на ситуацията в Черноморския регион. Убеден съм, че България, включително в рамките на председателството на ЧИС, може да допринесе за тази работа.
“Международни отношения”: Как оценявате напредъка на българското председателство на ЧИС?
Сергей Лавров: Импонира ни българския подход към осъществяването на председателските функции, насочен към балансиране на интересите на всички страни-членки, насърчаване на неконфронтационен дневен ред, намиране на компромиси.
Надяваме се, че това ще даде възможност да се постигнат значителни резултати в хода на предстоящия Съвет на министрите на външните работи на ЧИС в София на 28 юни тази година.
Готови сме да си сътрудничим тясно с българските партньори по обявените приоритети, включително по въпросите на транспорта, културата и околната среда.
Очакваме, че ще можем да постигнем напредък в приемането на основните руско-турски документи за улесняване на търговията и въвеждането на технология „на едно гише“, за да преодолеем неоправданите политизирани възражения на група държави по отношение на подписването на меморандум за разбирателство между ЧИС и ЕАИС ( Евразийски Икономически Съюз)
Добрите възможности за съвместни усилия са свързани с стартирането на проекти за техническа помощ в туристическата и културната сфера.
Готови сме да ги финансираме заедно с нашите български колеги, включително чрез привличане на ресурси внесени от Русия през 2016 година доброволна вностка в размер на я милион долара в ЧИС и Черноморската банка за търговия и развитие.Разбира се, винаги сме открити към предложения.
Международни отношения: Как виждате бъдещето на тази организация?
Сергей Лавров: Черноморският регион обединява различни държави, които в същото време са тясно свързани, взаимно преплетени — исторически и икономически.
Тук се пресичат старите и се създават нови търговски пътища, транспортни и енергийни коридори.
Регионът има всички шансове да се превърне в един от източниците на растеж на световната икономика, крепост в веригите за доставки в евразийското пространство.По този начин, значителният потенциал на икономическо сътрудничество е на лице. Главното е- правилно да се реализира.
Трудно е да се переоценява ролята на ЧИС в тези усилия. Мандатът на Организацията има комплексен обхват — от въпроси на макроикономическо ниво до отделни отрасли и направления, , включително свързани области на културата, здравеопазването, реагирането при извънредни ситуации и борбата с организираната престъпност.
Около ЧИС се развива цял спектър от структури, подпомагащи дейноста на организацията: банка, Парламентарна асамблея, Бизнес съвет. Връзките с бизнес общността нарастват.
През последните години, благодарение на вноса на Русия, бяха разработени практически инструментарий,
стартираха проекти за прилагане за преобразуване на междудържавни споразумения чрез ЧИС в реален бизнес.Надявам се, че други страни ще последват нашия пример, който ще разшири финансовата база на Организацията.
“Международни отношения”: Как се развиват отношенията на Русия с Европейския съюз и НАТО? Виждате ли възможността за излизане от политиката на санкции и връщане към конструктивен диалог в обозримо бъдеще?
Сергей Лавров: Отношенията между Русия и Европейския съюз преминават през трудни времена.
В същото време Брюксел свързва перспективите за нормализирането им с реализацията на минския „Комплекс мерки“ .Такъв изкуствен претекст предизвикава недоумение.
Добре известно е, че прилагането на този международен документ, одобрен, между другото, с Резолюция на ООН 2202 СС, е енергично саботиран от Киев.
За съжаление благосъстоянието и стабилността на общоевропейския дом днес зависят от малка, но изключително агресивна група русофоби в рамките на ЕС, чиито действия всъщност се водят от Вашингтон.Продължава анти-руската пропагандна кампания, опитите да се демонизира Русия, да се представява страната ни като основна заплаха за сигурността на Европа.
Едностранните мерки за санкции се продължават редовно, в резултат на което европейският бизнес продължава да понася милиарди долари загуби.
Въпреки това, има положителни моменти.За втора поредна година товарооборота расте.
Според резултатите от 2018 година той се увеличава с 19.3%, достигайки стойности от 294.2 милиарда долара.Наблюдава се известно оживление и на политически диалог. Взаимодействието продължава по редица отраслови въпроси. Придвижват се контакти в научната, технологичната и културната сфера.
Всичко това потвърждава, че няма обективни причини за по-нататъшно влошаване на отношенията.
Русия и ЕС са близки съседи. Много неща ни обединяват в икономически, исторически, културен и цивилизационен план.
Що се отнася до санкциите, първата стъпка в отмяната им трябва да бъде направен от онзи, който инициира разгръщането на спиралата на санкциите — това е Европейският съюз.Тогава Русия ще може да имени своите контрамерки.
По този начин, «топката» е в страната на колегите от ЕС.Надяваме се, че здравият разум в крайна сметка ще надделее и отношенията между Русия и ЕС ще се върнат към нормалното състояние, ще се отличават с уважение и внимание към интересите един на друг.
Освен това, като цяло, задачите, пред които са изправени Русия и ЕС, са наистина общи — от осигуряването на устойчив икономически растеж до ефективно спиране на множество предизвикателства за сигурността. Убеден съм, че те могат да бъдат решени само чрез свързване на потенциала.Днес отношенията между Русия и Северноатлантическия алианс влязоха във фаза на продължителна криза.
Оказа се, че в НАТО не са готови към съвместна работа по формирането на архитектура на равна и неделима сигурност в Евроатлантическия регион.
Вместо това беше взет курсът на сдържането на страната ни, нарастването на потенциала им вблизост до руските граници, разполагането на ПРО на САЩ- всичко това доведе до сериозна криза в доверието, ескалация в на военно-политическата напрегнатост в евроатлантическия регион.
В същото време възможностите за връщане на диалога между Русия и НАТО на конструктивен път далеч не са изчерпани.
За да направят това, партньорите трябва стриктно да изпълняват ангажиментите, поети по време на срещите на върха ОССЕ и Русия-НАТО, а не да укрепват согурността си за сметка на други.От наша страна винаги сме готови да работим заедно за противодействие на международния тероризъм, трафика на наркотици, киберпрестъпленията, други реални, а не измислени заплахи на нашето време.
«Международни отношения»: Какво трябва да се направи, за да се върне доверието в съвременните международни отношения?
Сергей Лавров: Вече много пъти ми се налага да отговарям на подобни въпроси. За да се възстанови доверието в световните дела, е необходимо да се изоставят порочните методи на натиск и изнудване, да се започне изграждането на междудържавна комуникация на фундаменталните принципи, залегнали в Устава на ООН.
Като суверенното равенство на държавите, ненамеса в техните вътрешни работи, мирното уреждане на спорове, неизползването на сила или заплахата от сила.
Необходимо е да се разчита на общоприетите норми на международното право, а не на някаква собствена „процедура, основана на правила”, която западните партньори променят всеки път в зависимост от политическата ситуация.
На дневен ред е възстановяването на културата на дипломацията, която, както се създава впечатлението, във Вашингтон и редица други западни столици напълно се е изгубила.
Това е единственият начин да се увеличи предсказуемосттаи да се засили взаимното разбирателство между страните.
Източник: Международни отношения
Превод: Ася Иванова-Зуан