31 май 2019-Нюз Фронт.
Активната дипломация на Русия в последните 5 години засили позициите й не само в постсъветското пространство, но и в Близкия Изток, Африка, Азиатско-тихоокенския регион…, което логично се явява сериозно предизвикателство за САЩ, НАТО и ЕС.
Ако изключим обаче Сърбия, Балканите се явяват може би най-слабото звено в руската външна политика и в периода 2017- 2018 г. Съединените щати, ЕС и Обединеното кралство започнаха да разработват нови стратегии за Западните Балкани.
Обновената стратегия на ЕС за региона беше официално представена на 6 февруари 2018 г. Още в края на 2017 г. Атлантическият съвет разработи система от приоритети за Балканите. Появи се и собствена концепция на Обединеното кралство „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“, различна от тази на ЕС.
Централно звено в тези три документа остава „поглъщането“ на Западните Балкани от ЕС, като страните от региона следва да се ориентират безусловно към Брюксел в най-чувствителните области, като например външната политика и енергийната независимост, в замяна на обещания за бързо членство.
Разбира се, за реализация на инициативата, са необходими „лоялни и максимално предсказуеми политически елити,“каквито успешно монтираха в почни всички балкански страни.
Стратегията, изготвена от Атлантическия съвет, включва четири основни приоритета:
— постоянното военно присъствие на САЩ в региона;
— „историческо” сближаване със Сърбия;
— възстановяване на репутацията на САЩ като лоялен партньор;
— подкрепа за регионалните предприемачи и младите хора (казано иначе, подсигуряване на лоялна агентура).
„Постоянното военно присъствие в Югоизточна Европа“ е геостратегически съобразено. Основната връзка тук е базата на НАТО в Косово, „Бондстийл“, която има логистично значение по отношение на базите в Румъния и България и транзитно по отношение на маршрута от Централна Азия до Европа.
Важен приоритет е нарастващият натиск върху страни, показващи признаци на многовекторност, на първо място Сърбия, която трябва да прояви „по-голям интерес“ към присъединяването към ЕС и сътрудничество с НАТО.
Останалите „кризисни държави“ — Косово, Македония, Босна и Херцеговина вече са „с единия крак“ в НАТО, а „сред албанците, подкрепата за Алианса е най-силна.“
Тъй че рязкото изостряне на ситуацията в Косовона 28 май 2019, същевременно бездействието на силите от KFOR, както и мълчанието на ЕС, ООН, ОБСЕ, не би следвало да учудват. Напротив, Федерика Могерини нагло предупреди на 29 май, че „тъмните сили на миналото“ могат да се върнат на Балканите…
Всъщност, те въобще не са изчезвали от края на Студената война и тенденцията да превърнат региона в „барутен погреб“ се засилва още повече след Брекзит.
През юли 2018 година във Великобритани се проведе срещата на върха за Западните Балкани — ежегодно събитие в рамките на Берлинския процес, стартирано през 2014 година, за интензифициране напредъка на европейска интеграция на региона, в резултат от което е разработена и концепцията „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“, значително различаваща се от европейските и американските документи.
По същество, това е документ по-скоро за вътрешна употреба. Той е посветен не само на специфичния за страната анализ на успехите и неуспехите на евроатлантическата интеграция, но и на ролята на международните участници в Балканския регион.
Накратко, описва процеса на формиране и разпадане на Югославия и се базира на „полеви“ проучвания във всички страни от региона.
От публикувания текст става ясно, че Обединеното кралство обмисля „вграждането си“ във вътрешните, както икономически, така и политически процеси на Балканите.
В условията на Брекзит това „внедряване“ на Кралството като арбитър е ход напред пред Брюксел и Вашингтон, защото от една страна се предполага, че развитието на ситуацията на Балканите няма да е така рисково, както в Близкия изток или Централна Азия.
От друга, отговорността за всеки провал (доколкото като регионът е изцяло зависим от ЕС), винаги можете да се припише на Брюксел, а успехите на Лондон. Действайки едновременно от името на САЩ и НАТО, както и от това на ЕС, и позиционирайки се като актьор, чиято „твърда” сила мултиплицира тази на САЩ, заедно с финансово-икономическата си и „мека“ сила, Англия очаква да компненсира част от икономическите и външнополитическите си загуби след напускане на ЕС.
Самият лайтмотив на документа е следният: Великобритания трябва да продължи да насърчава ценностите и институционалните стандарти на ЕС, както в самия Съюз, така и в двустранните формати. Правителството трябва да работи, за да гарантира, че излизането на Кралството от ЕС не се възприема като отказ да се следват европейските ценности. Освен това ЕС и Англия не трябва да позволят на местните елити да се възползват от противоречията между Лондон и Брюксел.
Вторият дългосрочен императив е, САЩ и ЕС, чрез своята „мека“ сила да „увеличават подкрепата си за бъдещите регионални лидери“.
Ето защо, много руски анализатори считат, че разработването на приоритети за сътрудничество между Русия и страните от Западните Балкани би било балансирано и мъдро решение поради засилване на международните, политически и икономически процеси в региона и по неговите граници. Москва все още запазва определено влияние на Балканите, въпреки слабото на места икономическо взаимодействие и различното ниво на политическо сътрудничество с балканските държави.
Оттук, исторически най-близките с Русия страни като България и Сърбия, следва да се възползват от възможностите, които предоставя Евразийския икономически съюз, ако искат не само да се възстановят и развият икономически, но въобще да запазят териториалната си цялост и политическа стабилност в 21 век.
Англо-американските проекти за влияние никога не са били, не са и няма да бъдат насочени към регионална и вътрешнополитическа стабилност. Напротив – стратегията „Велика Албания“ предстои да бъде реализирана.
Както посочва канадско-албанският историк Олзи Джазекси (Olsi Jazexhi), специализиращ в историята на исляма в Югоизточна Европа: „
Америка превръща Албания в безопасно убежище за международен джихадизъм“.
Главният герой в цялата операция ще е ислямската организация Муджахедин е-Халк (МЕК), която вече има голяма база на албанската територия и сериозни намерения да превърне Албания във втори Афганистан, в сърцето на Европа.
Механизмът по същество ще бъде същият, с който през 80-те години на миналия век афганистанските муджахидини бяха подкрепяни и финансирани от англо-американските тайни служби за борба със СССР.
Вярно, че два пъти в една и съща река не се влиза и Русия няма да допусне втори Афганистан, но е вярно и че потъващият Запад е готов на всичко, за да възстанови позициите си, ако не другаде, то поне на Балканите!
Marusic D., Bedenbaugh S., Wilson D., 2017. Balkans forward: A new US strategy for the Region. Atlantic Council, August 1, 2017. Available from: http://www.atlanticcouncil.org/images/Balkans_Forward_web_1128.pdf, р. 17
Автор: Вихра Павлова, Ас. Д-р в секция Социални теории, стратегии и прогнози, ИИОЗ —БАН