30 май 2019-Нюз Фронт.
Завършването на изборите за Европейски парламент става началото на голяма борба за бъдещето на Европа.
Избори за Европейски парламент.
Те бяха чакани също толкова колкото се страхуваха от тях.
Предизвикателствата от последните години, с които Европейският съюз се сблъска, и които управляващите откровено не успяха да се справят, заплашиха общността със сериозни политически промени, които започват точно сега.
Както вече стана известно, лидерът на гонката стана Европейската народна партия, която получи, според последните данни, 182 места в законодателния орган.
На второ място е Прогресивният алианс на социалистите и демократите, който ще бъде представен от 147 депутати.
Алиансът на либералите и демократите за Европа получава 109 места в Европейския парламент.
Зелените – 62 места, европейските консерватори и реформисти – 59, националистическа партия „Европа на нациите и свободите“ – 58, десни консерватори от партията „Европа за свобода и демокрация“ – 54, Европейска обединена левица / леви-зелени на север – 38.
С всичко това е невъзможно да не отбележим успеха на дясноцентристката „Национално обединение “ на Марин Льо Пен във Франция, която изпревари партията на президента на страната „Напред, Република“.
Лидерът на политическата формация, както е известно, е поддръжник на партньорството с Русия и дори признаването на Крим за руски.
В Германия, въпреки че лидерът остана управляващия Алианса на ХДС / ХСС , той сериозно сдаде позиции в сравнение с последните избори.
За сметка на това, като голямо достижение може да се смята прорива на „Зелените“, които се оказаха на втора място, увеличавайки двойно рейтингите си от 2014 година.
Увеличи броят на поддръжниците си и дяснопопулистката
„Алтернатива за Германия”, която се оказа на трето място.
В Италия триумфът се падна на вицепремиера Матео Салвини, когото мнозина наричат „приятелят на Путин“, и неговата партия Лига.
С партньорското „Движение пет звезди“, оказало се на трето място с Лигата разделиха демократите.
Както се очакваше, в Унгария лидерът беше партията FIDES на премиера Виктор Орбан, известна със своите анти-европейски изявления и критики към миграционната политика на Брюксел.
В Полша на първо място се оказаха десните консерватори от партията „Закон и справедливост“, които не позволиха на „Европейската коалиция“, която специално се създаваше в качеството на противовес на евроскептиците да стане лидер.
Тази статистика беше необходима за общото разбиране
на разпределението на силите на европейската политическа арена.
А сега ще преминем към същността на сегашната ситуация, която се оказа много по-интересна, отколкото човек може да си представи.
Мнозина се опасяваха, че десните партии и евроскептиците могат да поемат контрола над Европейския парламент.
Разбира се, на тях просто нямаше как да им позволят да го направят, обаче цената се оказа повече от висока.
По резултатите на изборите става ясно, че Европейският съюз е в преходен период, когато ерата на консервативното и социалистическо господство, което контролира Европейския парламент от основаването му, всъщност приключва.
Това им позволяваше да насочат паневропейската политика в необходимата посока, независимо от позицията на отделните страни.
Сега те не могат да видят предишното господство без съюз с други фракции.
Потенциалните кандидати са Зелените или либералите, чийто успех показва, че проблемите на околната среда и темата за личните свободи вълнуват все повече европейците.
В същото време, както се очакваше, десните сили и евроскептиците укрепиха позициите си.
Да, те не получиха мнозинство, за да изпълнят обещанията си за промяна на политическия курс на Европейския съюз, но техният успех не бива да се подценява.
С увереност можем да кажем, че те не са загубили войната. Всичко едва сега започва и няма да има повече мир за брюкселските бюрократи.
Европейският парламент е разделен и този фактор води до значителни промени в средносрочна перспектива.
Казано по-просто, в ЕС започва голямо и вероятно дълготрайно вътрешно противопоставяне.
В идеалния случай политиците трябва да постигнат някакъв баланс, който е труден за изпълнение, като се има предвид колко различни са идеите на страните, които са преминали към Европейския парламент.
Външната политика на Европейския съюз за този период ще бъде в етап на замразяване.
Просто, з анея няма да има останали, така че няма да се наложи да очакваме кардинални промени.
Вярно е, че уверено може да се каже, че външнополитическите тенденции ще се превърнат в оръжие в борбата за европейско господство.
И тук става въпрос за два ключови вектора.
Първият е партньорство с Русия, чието подновяване ще се насърчава още по-активно, тъй като поддръжниците на този курс успяха да се утвърдят значително на изборите. Политиката на анти-руските санкции се оказа провалена, и по-добро доказателство от самият избирателен процес и резултатите на изборите няма.
Победата на Салвини в Италия и Льо Пен във Франция ви позволява създаването на европейската политическа арена, коалиция, която ще насърчи идеята за вдиганто на ограниченията и сближаване с Москва.
Вторият е партньорство със Съединените щати, което вече е омрачено от изрядния натиск от страна на Вашингтон по време на президентството на Доналд Тръмп.
Трябва да се признае, че в Европа идват такива сили на власт, за които националните идеи са преди всичко, както,както всъщност е и в Съединените щати.
Тези два еднакви полюса са несъвместими и ако считаме, че самите американци са затънали във вътрешна политическа борба, трансатлантическото партньорство може да бъде белязано от сериозна криза.
Автор: Кейт Матберг
Източник тук.