27 май 2019-Нюз Фронт.
( Информационната война на Запада или «Крадецът вика дръжте крадеца)
Последните опити на специалните служби на ЕС, политиците и средствата за масова информация да намерят «руска следа»в навечерието на парламентарните избори на ЕС не доведоха до нищо. Те се опитаха. Те наистина се опитаха. Това обаче не прекрати опитите да се раздуе тази теория. И това не трябва да изненадва.
Кампанията на г-н Макрон през 2017 година понякога изглеждаше така, сякаш тя не върви срещу политическите му опоненти, а срещу RT, които многократно бяха обвинявани, че разпространяват “фалшиви новини” за кандидата за президент, въпреки факта, че досега няма нито един пример. Днес Елисейският дворец оспорва отразяването на протестите на «Жълтите жилетки», които продължават повече от шест месеца във Франция.
Изглежда, че за европейските медии протестите заслужават внимание само, ако се провеждат в Русия. Но истинската революция за „руската намеса в повествованието“ беше любезно предоставена от BBC в статията, озаглавена: „Русия ли се опитва да повлияе на европейските избори?“ „Ще отворим тайната веднага, защото окончателният отговор на търсенето на BBC е погребан в средата на доклада:
«Длъжностните лица в Брюксел предприемат действия срещу предполагаемата дезинформация на Русия, поне от 2015 година, когато беше създадена оперативната група East Stratcom».
Така че по същество ЕС има работна група, която да успокои собствената си параноя — ако не е имало опити — какво именно са правили?
Да вземем друг пример от статията:
„Направени са опити да се клеветят отделни политици или да се изкривят определени политики.
«По същество това е признание, че някои политици наричат» руски фалшиви новини, когато не харесват отразяването на своите медии или на своята политика.
Това е естеството на съвременния политически живот. Последен пример:
„[…] На парламентарните избори в Германия […] през 2017 година, десните националисти са подкрепяни от Русия. И по време на президентските избори във Франция през същата година финансираните от Кремъл медии бяха обвинени в «разпространяване на лъжи» по време на предизборната кампания.
« Говорейки за изборите в Германия през 2017 гидина и предполагаемата намеса на Русия, Washington Post пише заглавие на статията: „Докато германците се готвят да гласуват, тайната се сгъстява: къде са руснаците?»
Окончателните извадки от статията на Би- би -си признават тази гледна точка и показват колко слаби и отчаяни са опитите да се обвинят руските медии и РТ за всяко недоволство от ЕС:
» Изборите заемаха видно място в медиите, финансирани от Кремъл, включително телевизионната компания RT и информациона агенция «Спутник»
„В търсене на признаци за руски кампании за дезинформация експертите откриха доказателства за такива опити за измама, които идват не от агенции, свързани с Кремъл, а от партизански групи базирани в ЕС. «
И: „Може би Русия използва подобна евроскептична програма и очевидно те го правят от много дълго време.
С други думи — населението на ЕС е недоволно от ЕС, а руските медии просто показват случващото се. «Фокусирайки се върху» руската дезинформация «, Европейската комисия пренасочва акцента от по-неотложни политически въпроси и това е опасно,» казва Джулия Роне, изследовател в Кембриджския отдел по политика и международни отношения.
„Има хора, които на законни основания са загрижени за икономическото неравенство, за безработицата сред младите хора и особено за имиграцията“,- казва тя.
„В цяла Европа има много мобилизирани крайно десни групи и те не могат просто да бъдат приписани на чуждестранни агенти. Подкрепата на ЕС сред населението никога не е била силна и сега мнозинството смята, че ЕС ще престане да съществува в рамките на 20 години.
Ако някога сте се чудили защо, това е вашето доказателство.
Междувременно в цяла Германия има инициативи за политиката на ЕС.
Не можете да пропуснете да забележите, че тези избори за Европейски парламент — от развяващи се знамена на „Пулс на Европа“ до плакати от DGB(профсъюзна конфедерация) до различни рекламни кампании на железопътни гари.
Дори заявлението за гласуване Wahl-o-Mat беше рекламирано на LCD екрани в станция Südkreuz в Берлин.
Но какво да кажем за самата предизборна кампания? Понякога се нуждаете от непознат, за да видите проблемите.
Бенедикт Неф от швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung написал статия, озаглавена „Anstatt einen Wahlkampf zu führen, zelebrieren die deutschen Parteien die Europäische Union“.
(Вместо провеждането на избирателна кампания германските партии отбелязват Европейския съюз)
«Идеите за бъдещето са Zukunft spielen dabei kaum eine Rolle» (идеите за бъдещето едва ли играят роля), продължава той.
Междувременно изборният лозунг има смисъл само ако някой наистина не е съгласен с него.
И още по-лошо, когато партиите, които трябва да са противници, използват почти идентични празни лозунги.
В крайна сметка сатиричният сайт Der Postillon казва: „Parteien fassungslos: Wahlplakate von Unbekannten durch inhaltsleere Nonsens-Poster ersetzt” (Шокираните партии: непознати заместват плакатите за избор с празни, безсмислени плакати).
Сатирическата вечеринка Die Partei също дава своя принос в общото дело предлагайки действителна глупост (BAföG auch für Katzen — Студентски заеми и за котки) и ледената критика
на евродепутата Axel Voss и реформата на цифровото авторско право на ХДС в Брюксел.
По-голямата част от населението на Германия не познава никой от кандидатите за Европейски парламент.
Die Welt обобщава проучването и представя най-добрите кандидати — Меутен от AfD е най-известен, защото той е председател на тази партия. Въпреки факта, че лицето на Барли се появява на почти всеки изборен плакат на СПДГ в цялата страна, само една трета от германците знаят коя е тя.
Уебър е не само основният кандидат в CSU но и Spitzenkandidat ЕП в ЕС, но само една четвърт от германците го познават.
През 2014 година имаше повече интерес (и повече плакати) за Жан Клод Юнкер, отколкото за Уебър! Оценките на кандидатите в FDP, Di Linkе и Зелените са още по-лоши. Дори населението на Германия е уморено и престава да вижда какъвто и да било смисъл да подкрепя този фарс.
Интересът към изборите за Европейски парламент никога не е бил толкова нисък.
Отдавна с недоумение наблюдавам Brexit епопеята. Защо й е толкова трудно на Великобритания да напусне ЕС? Защо същността и целта на преговорите все още са толкова неясни?
Не можем да отхвърлим ролята на британската управляваща класа за възпиране на този безусловно демократичен процес. Елитът никога не е искал страната да напусне ЕС.
Тяхната цел, и морално задължение, се явява -пълен контрол, въпреки факта, че действията им подкопават вярата на хората в демократичните институции, които те предполагаемо представляват.
Ако отворите статията на Уикипедия за Brexit, ще видите, че тя се чете като чист пропаганден материал срещу Brexit.
Това е толкова едностранен и екстремистки текст на сайт, който има смелостта да се нарича енциклопедия.
След като прочетете тази статия, можете да повярвате, че британската икономика ще се срине в същия момент, когато страната напусне ЕС.
Може би си мислите, че британската икономика не е била най-мощната и просперираща икономика в света много преди ЕС дори да е замислен като концепция.
Накрая, във всеки случай, стигнах до заключението, че основната причина, поради която Brexit не се материализира, основната причина, че процесът е бил толкова дълъг, труден и безплоден, е, че така искат да се случват и да изглеждат нещата бюрократите от ЕС. Корумпираните бюрократи от Брюксел не просто искат да накажат Обединеното кралство за напускането на ЕС, те искат да направят процеса толкова сложен и болезнен, че никоя друга европейска нация дори няма да помисли за това отново.
В крайна сметка ЕС винаги е бил фундаментално антидемократична институция.
ЕС — това са пари, хиперкапитализъм и алчност за власт — и хората, които го подкрепят, са проклети завинаги.
След победата на Brexit на референдума — победите на обикновените британци над експлоататорските, полузасегнати, анти-белите управници — ЕС надхитри британското правителство на всяка крачка.
Те разбират, че правителството на Обединеното кралство е марионетно правителство на културния марксизъм, контролирано от банкери и олигарси, и ЕС е приел стратегия за нанасяне на максимална икономическа болка от първия ден — удари по техните портфейли.
Парите са единственият език, който тези хора говорят. Великобритания се опитва да преговаря с хората по отношение на принципите и страха — доброто и лошото ченге — с хора, които не се интересуват от принципите и морала — и са господари в използването на страха за собствената си полза.
Такава позиция за договаряне беше обречена на провал още от самото начало.
Brexit е претекст за унищожение, отмъщение за опита на властта на безличните бюрократи, които разпространяват пипалата си над Европа и я удушават в опит да я унищожат.
Източник: https://realbomb.info/2019/05/24/no-names-no-votes-how-eus-farce-revealed-itself/
Превод: Ася Иванова-Зуан