27 май 2019-Нюз Фронт.
Фрагментирането на европейското политическо пространство се оказа основният резултат от изборите в Европейския парламент. Дори невъзможността за формиране на коалиция е показателен факт, че в ЕС отдавна не съществува единна политика, нито общо разбиране за това как да се справят с предизвикателствата на сегашната геополитическа ситуация.
Експертите смятат, че това ще даде допълнителен тласък на формирането на оста на Берлин-Париж.Но опитът на Меркел да радикално увеличи субективността на Европейския съюз като противовес на САЩ, Китай и Русия започва да изглежда все по-утопичен.
Единен ЕС отдавна няма и всеки член на европейското «семейство» има свои собствени проблеми, дължащи се на членството, и следването на сляпа политика, която не отговаря на националните интереси.
Великобритания има Brexit, Франция има «жълти жилетки», Германия има увеличение на мигрантската престъпност — и това е само на повърхността на айсберга на европейските проблеми.
Налице е липса на разбиране за сигурността (сега в много страни в Европа не е безопасно), повечето страни започнаха да повдигат въпроса за необходимостта от отмяна на санкциите, тъй като те вредят на икономиките на тези страни, а единственият бенефициент е САЩ.
Избирателната активност надхвърли 50%, най-високият резултат за 25 години.
Във Франция Марин Льо Пен изпревари Макрон на европейските избори. Изглежда, че Барние няма да ръководи Европейската комисия. В Изпания водят социалистите.
Виктор Орбан получи уверена победа в Унгария. 56%. Извън всякаква конкуренция
Ерата на господство на две опорни партии — консерватори и социалисти — приключи.
По време на историята на ЕП те заедно имат мнозинство и могат да управляват политическите процеси в сътрудничество, както и да споделят постове в ръководните органи на ЕС.
Сега Европейският парламент, както и парламентите на много държави-членки, е много фрагментиран.
Това е началото на дълъг процес на преформатиране на цялата европейска политическа палитра
Успех постигат партии с ясна позиция, която не се опитва да маневрира и да се приспособява — «зелените» (опират се на заплахата от изменението на климата и чрез това — на необходимостта от защита на демокрацията и правата на човека чрез екологични политики), либералите (противоречат на общата тенденция на националния популизъм) те твърдо се противопоставят на него) и националисти, които бият по темата за миграцията и чрез него защитават суверенитета.
Центристите и конформистите губят.
През следващите години Европейският съюз ще бъде зает с вътрешни проблеми, най-напред — с изграждането на някакъв нов политически баланс, необходим за разработването на модел за развитие.
За този период отношенията с ЕС стават непродуктивни за външни партньори.
Максимум — може да се опита дасе поддържа статус-кво, за развитие на отношенията не може да се говори.
С Русия статус- кво, както е известно, не е на ниво. Но има малка надежда за неговата промяна през следващите години. И не си струва да се вярва в илюзията, че относителния подем на националистите ще промени нещо в тази посока,
Дори ако искат да променят курса, те няма да имат сила да го направят в условията на остра политическа борба и общо объркване.
Ася Иванова-Зуан