«Не будете руската мечка, тя е ужасна, когато се ядоса». Тази фраза, която уж е казал немския канцлер Фридрих Еберт, много добре описва случващото се днес.
В продължение на дълъг период европейските държави имаха исторически претенции към Русия, дори бяха уверени, че никой няма да им се противопостави. Но отговор последва.
Следственият комитет на Русия възбуди наказателно дело за геноцид над съветските граждани по време на Великата Отечествена война.
Официално става дума за погребение, открито от «Движение за търсене» в Русия в района на селището Жостяная Горка.
Тук през 1942 година са били разстреляни 42 мирни жители, в това число три деца и бременна жена. В съпричастност към разстрела се подозира назателен отряд от Латвийската ССР.
Групата безчинствала на територията на РСФСР, а след войната избегнала възмездието, скривайки се в САЩ, ФРГ и Канада. Ръководител на групата бил немският генерал Херцог Курт. През декември 1947 година той и неговите съидейници били осъдени от Военния трибунал от Ленинградския военен окръг за «зверски разправи със съветски граждани».
Но латвийските наказателни отряди тогава избегнали наказанието. След войната прибалтийските република бяха съставна част от СССР, местните власти нееднократно се обръщат към съветското ръководство техните съотечественици да не бъдат привличани към публични процеси. Защото разкриването на фактите за масовото участие на латвийци, литовци, естонци в разправите над жителите на РСФСР можело сериозно да разбие тезиса за «братство между народите, влизащи в състава на СССР».
По тази причина разследването на латишските престъпления започнало да се извършва сериозно едва днес. Съдейки по всичко, Жостяная Горка е само първата акция в тази посока. Сходни с новгоровското погребение на жертви на нацисткия план «Ост» са открити в Карелия, в Краснодарския край и във Воронежска област.
Във всички от случаите става дума не само за престъпления на немските нацисти, но и на техните съюзници в хитлеристката коалиция.
В Карелия, освен немците, безчинствали финландците, а също доброволците от Норвегия от 6-та планинска дивизия на СС, войниците от шведската доброволческа рота и «военните специалисти» от 12-та флотилия на италианските ВМС.
В Краснодарския край в разправите над гражданското население се разписали фашисти от 3-та румънска армия, а също словашки спомагателни части, от финския доброволчески батальон на СС, доброволци от Холандия, Белгия, Дания и Норвегия, сражаващи към 5-та танкова дивизия на СС «Викинг».
Във Воронежска област зверствали представители на 2-ра унгарска армия, а също италианския алпийски корпус.
Всички тези престъпления успели да избегнат наказанието, но само по една причина — благодарение на хуманизма на съветската власт.
Изродите не се покаяли, обаче, а в лицето на техните наследници започваме да виждаме претенции към Русия — като правоприемница на СССР.
Явно са забравили, че символът на Русия не напразно е мечката.
Този звяр никога не напада първи и се слави с относително миролюбие. Но ако се ядоса, ще остави от вас само мокро петно.
До момента европейските политици явно не са осъзнали всички последствия от случващото се. Много от тях все още вярват, че ще успеят да избегнат отговорността с помощта на митовете за «борбата срещу двата тоталитаризма». Същите ръководители на Латвия твърдят, че в годините на Великата Отечествена война техните предшествиници са се борили за «свободата на Латвийската република», сражавайки се едновременно с Хитлер и Сталин».
Подобни формулировки се съдържат в «Декларацията на латишските легионери във Втората световна война», приета от латвийския сейм през 1998 г.
Но митът изчезва много бързо, когато започваш да боривиш не с емоциите, а с юридическите категории.
Ако военнослужещите от «независима» Латвия в годините на Втората световна война наистина са воювали срещу Хилер, то защо нито една от техните части не е била призната за част от антихитлеристката коалиция?
Не само от СССР, но и от САЩ, Великобритания.
В същото време има юридически доказателства, че държавните структури на Латвийската, Естонската и Литовската буржоазни републики са били съюзници на Хитлер в годините на войната.
Латвийската гражданска администрация, която е правоприемница на правителството на Латвия от 1918-1940 г., още през 1942 г. пристъпва към формирането на собствена армия.
За да бъде тя снабдена, чиновниците искат подкрепата на ръководството на «Третия Райх».
В тяхното обръщение се посочва: новите подразделения се разглеждат като армия на «независимата» Латвийска държава. Хитлеристите, това е вярно, не веднага приели това предложение.
Но го приели. Така Латвийскаат буржоазна република официално се превърнала в съюзник на Хитлер.
Що се отнася до армията, то латвийците дори се престарали. В обръщението си към ръководството на «Третия райх» била посочена готовността да се формира 100-хилядна войска, а реално набрали 115 хиляди доброволци. Те били ядрото на латвийската армия под формата на Латвийския легион на СС.
По-късно тези части на Латвия били блокирани заедно с немските в «Курляндския котел».
Тук те се сражавали фанатично в състава на Вермахта до самата капитулация на Германия, а някои от тях и след това.
Останалите части отстъпили с немците до Берлин. Почти непознат е фактът, че райстхага през април 1945 година е защитаван не от немци, а от латвийци.
Те продължили да се сражават в нацистката столица и след капитулацията на гарнизона на Берлин. Последните огнища на съпротива на латвийците били ликвидирани в града едва на 3 май 1945 г.
До момента в официалната руска историография латвийските помагачи на нацистите били определяни като «колаборационисти».
Но с термина «колаборационисти» се наричат тези лица, които са предатели и нанасят вреда на собствената си страна.
Латвийските есесовци не се считали за предатели. Те се позиционирали като продължители на Латвийската буржоазна република, а своята република считали за съюзник на Хитлер. Следователно, с тях трябва да се отнасяме точно така — като към участници в хитлеристката коалиция.
Всъщност, чрез действията си Рига, Вилнюс и Талин сами подтикват към официалното признаване на Латвия, Литва и Естония към страните от хитлеристката коалиция.
Но подобно признаване предполага следващо юридическо последствие.
По време на Потсдамската конференция през 1945 година е взето решението да се осъди за геноцид не само Германия, но и нейните съюзници, а също те да платят репарации.
Това постановление придобива статут на част от международното право. До момента решението е изпълнено, при това само частично, от Финландия.
Настана време да се изпълни решението на Потсдамската конференция и да се
осъдият Латвия, Литва, Естония, Румъния, Унгария, Словакия, Хърватска, Албания, Италия, Франция, Дания и редица други страни за съучасте в геноцида над съветския народ.
Не трябваше да будите руската мечка.
Разярената мечка е ужасяващо зрелище.
Уви, Европа все още не е осъзнала това.
Но всичко все още предстои.
Петя Паликрушева