Съветник на трима американски президенти: Тръмп трябва да прекрати разширяването на НАТО

Превод на статия на Патрик Бюканън от американски СМИ:

По време на срещата с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг американският президент Доналд Тръмп трябваше недвусмислено да му даде да разбере, че прием на нови членове на НАТО повече няма да има. Никога. САЩ повече не трябва да дават военни гаранции относно борбата с Русия за обезпечаване сигурността на границите навътре в Източна Европа, докато на южната граница на Америка й изтича кръвта, пише авторът.

Столтенберг трябва да се отнесе към тези думи с цялото си възможно внимание.

По време на изявлението си в Тбилиси Столтенберг заяви пред целия свят:

«29-те съюзници ясно заявиха, че Грузия ще стане член на НАТО».

Що се отнася до възраженията на Москва против влизането на Грузия в Алианса, Столтенберг напълно не вникна в тях:

«Не сме съгласни с това, че Русия или която и да е друга държава може да решава какво да правят членовете на НАТО».

Какво ще означава влизането на Грузия в НАТО?

САЩ незабавно ще бъдат въвлечени в конфликт с Русия, който ще напомня за сблъсъците в Судетска област и Данциг през 1938 и 1939 години, които доведоха до Втората световна война.

През 2008 година, надявайки се на подкрепата на САЩ, Грузия набързо изпрати своя войска в Южна Осетия. По време на грузинското нахлуване бяха убити руски миротворции, на което Путин отговори с изпращането на руската армия в Южна Осетия, за да прогони грузинците. След това той влезе на територията на самата Грузия.

«Сега ние всички сме грузинци!», изрева яростният ястреб Джон Маккейн.

Но Джордж Буш, който по онова време вече бе станал по-мъдър, не предприе нищо.

Ако през 2008 година Грузия бе станала член на НАТО, САЩ можеха да се окажат на ръба на война с Русия за Южна Осетия, за спорния анклав, за който само незначителна част от американците въобще са чували когато и да било.

Защо сега Грузия да бъде приета в редовете на алианса, ако Тбилиси все още претендира за откъсналите се провинции Южна Осетия и Абхазия, които Москва контролира и защитава?

Нима днес Америка има малко конфликти, които могат да я доведат до нови войни?

С Иран в Персийския залив, с Китай в Южно-Китайско море, със Северна Корея, с Русия в Балтийско и Черно морета, с Венецуела в западното полукълно — и за допълнение с Ирак, Сирия, Йемен, Афганистан и Сомалия?

Нима има място на планетата, в което САЩ да не воюват?

В редовете на неоконсерваторите и ястребите от Републиканската партия вече отдавна има врекливи привърженици на влизането в НАТО и на Украйна.

Според тях, приетите в Кливланд промени в платформата на Републиканската партия относно политиката на САЩ по отношение на Украйна доказват сговора на Тръмп с Кремъл.

Но влизането на Украйна в НАТО би било още по-голяма проява на безумие, отколкото привличането на Грузия.

Русия присъедини Крим. Тя подкрепи проруските въстаници в Донбас, откъснали се от Украйна след свалянето чрез държавен преврат преди пет години на избрания президент.

С неуспех завърши неотдавнашният опит на Киев да проникне в Азовско море по пътя на преминаването под Керченския мост, построен от Путин между Русия и Крим, без официално уведомление на Москва. Украинските моряци и до днес са под арест.

Както и да подкрепят САЩ Украйна, те не бива да допускат да бъдат въвлечени във война с Русия заради териториалната цялост на тази страна. Нито един президент от времето на студената война, от Труман до Джордж Буш-старши, дори не е помислял за нещо подобно.

Буш дори казваше, че Украйна трябва да остане свързана с Русия, а украинското движение за независимост е било родено от «самоубийствен национализъм».

Тръмп правилно поиска европейците да започнат да плащат своя справедлив дял от разходите в рамките на НАТО. Но по-сериозен въпрос за алианса не са парите, а свързаните с тях рискове.

Припомняме, че след края на студената война към НАТО се присъединиха 13 страни: Чехия, Словакия, Полша, Унгария, прибалтийските страни (Естония, Литва и Латвия) и шест балкански държави (България, Румъния, Словения, Хърватия, Албания и Черна гора).

Преди дни в Тбилиси по време на заседанието на НАТО присъстваха също представители на Швеция, Финландия и Азербайджан.

Тези три страни също ли са кандидати за получаване на военни гаранции от страна на САЩ?

Колкото по-голям става алиансът, толкова по-далече се придвижва той на изток, толкова по-голяма е вероятността от военен сблъсък, който може да доведе до Трета световна война.

Но нито един американски президент от времето на студената война не е считал която и да е от тези страни, които бяха приети в редовете на НАТО в последните две десетилетия, за достатъчно важна, за да може заради нея да започне война с Русия.

Кога обезпечаването на суверенитета и границите на тези страна успя да стане жизнено важен интерес за САЩ?

И ако те не представляват сами по себе си жизнено важен интерес, защо Америка трябва да влезе във война с Русия, въоръжена с ядрено оръжие?

Трябва да се помни, че предотвратяването на подобен конфликт беше висш приоритет на осем американски президенти във времената на студената война.

Путинска Русия, която някога се надяваше на нови отношения при Тръмп, явно е разочарована от американците и насочи погледа си към Китай.

Преди около месец 100 руски военни пристигнаха в Каракас, по-късно вестник

Wall Street Journal стигна до истинска ярост:

«Изгонете ги от нашия заден двор! Доктрината Монро изисква това».

И все пак, кой вече 20 години се прокрадва в руския «заден двор»?

Както написа изданието Scotsman, цитирайки Робърт Бърнс, най-великият дар, който могат да ни дадат небесата — е да виждаме себе си такива, каквито ни виждат другите.

Петя Паликрушева