„Изправени пред опасността, която виждаме и в ЕС, и навсякъде другаде – на възраждане на национализма, но не просто онзи градивен национализъм на гордост и защита на националните интереси, а ксенофобския национализъм, който е срещу другите, не бива да забравяме уроците от Третия райх, от фашизма, от националсоциализма и от това до какви последици може да доведе крайният национализъм“.
Това каза пред БНР проф. Искра Баева.
„Факторът „антифашистка съпротива“ в България не е за подценяване. Цялата пропаганда след 1989 г. си я обяснявам с политическите страсти“, коментира тя в предаването «12+3» и добави:
„След като са минали 3 десетилетия, би трябвало сериозно да погледнем на въпроса. … Мисля, че е крайно време сериозните историци да загърбят политическите страсти и да погледнат на този фактор като фактор на национално достойнство“.
По-рано съобщихме, че на 16 февруари 2019 г. за 16-ти пореден път по улиците на София премина факелно шествие на младите последователи на Българските национални легиони в памет на водача на легионите ген. Христо Луков – довереното лице на Хитлер в България.
Оставям настрана мита, внимателно култивиран през последните години около личността на ген. Луков, който едва ли не е извършил чутовни героични дела. По-важно е използването на този мит днес.
А то се изразява в опита факелното шествие да се представи като патриотичен акт в почит на военен герой.
Този опит можеше и да сполучи, ако младите крайни националисти от Българския национален съюз бяха избрали за свое знаме някой друг от множеството български военни, проявили героизъм в множеството войни, които България води през първата половина на ХХ в.
Само че ген. Христо Луков трудно може да влезе в тази роля, защото има еднозначен облик на един от най-верните последователи на нацизма в България.
Когато днес се чудим защо западните медии ни сочат като страната, допуснала български и чужди неонацисти спокойно да шестват по улиците, е добре да се припомним защо и как Луков-марш стана българска реалност.
Длъжна съм да припомня, че вече дълги години маршът се провежда с мълчаливото съгласие от страна на водещите политически сили – достатъчно е да изброя многобройните изказвания на Ангел Джамбазки и Красимир Каракачанов в подкрепа както на Луков-марш, така и на ген. Христо Луков.
Допреди две-три години подобно беше и отношението на Софийска община, под ръководството на Йорданка Фандъкова от партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България).
Нарочно изписах пълното име на партията, защото то ме навежда на въпроса дали благосклонността към войнстващите националисти е европейската посока за развитие, в която ни води тази партия.
Напоследък кметицата на София издава забрани за шествието, но явно го прави по такъв начин, че забраната бързо и лесно пада в съда.
И така, облечените в черно и в полувоенни униформи младежи продължават всяка година да шестват из вечерна София с факли и страховити лозунги (от рода на „Ген. Луков – бъдещето ни принадлежи”).
Но се налага да припомня и това, че споменатите забрани започнаха едва след като през 2015 г. основните държави от някогашната Антихитлеристка коалиция осъдиха похода.
И съм почти сигурна, че ако ставаше дума само за Русия, нищо нямаше да се промени, но осъждането дойде и от Съединените щати, а това в новата ни геополитическа ситуация няма как да се подмине.
Особено перфидна беше реакцията на властите тази година.
Само три часа преди началото на шествието в сградата на Министерския съвет бе проведено заседание по темата.
Домакини се оказаха Румяна Бъчварова, шеф на кабинета на премиера, и зам-министърът на външните работи Георг Георгиев.
Както ни съобщава пресцентърът на правителството, в присъствието на посланиците на САЩ Ерик Рубин и на Израел Ирит Лилиан, както и на подбрани интелектуалци, Румяна Бъчварова е подчертала, че „България е уникален пример за толерантност към другите култури”.
А зам.-министърът Георг Георгиев и като национален координатор по антисемитизъм (!?) е заявил:
„Нямаме нужда нито от факлоносци, които с патриотарските си послания да събуждат национално чувство и самочувствие, нямаме нужда и от псевдопатриоти, които си правят вечеринки в нашия град”.
След което е признал, че „в крайна сметка тези хора ги има и на тях трябва да излъчим послание, че няма да им останем длъжни”.
И са го направили. Както се казва в съобщението, подписали манифест срещу омразата. Думи, думи, думи…
Та питам аз как това съвещание в Министерския съвет е попречило на провеждането на срамния за България като пример на толерантност Луков-марш?
Отговорът го видяхме вечерта по всички телевизии – никак.
Всички медии се надпреварваха да ни показват Луковия-марш, да интервюират участниците в него, които ни обясняваха какъв патриот и герой е ген. Христо Луков.
И толкоз!
Но имаше и нещо друг.
В ранния следобед на същия 16 февруари имаше и Анти-Луков марш, събрал в центъра на столицата пъстра група граждани, преминали после по улиците на Стара София.
Шареното шествие се състоеше от най-различни групи и общности – анархисти, левичари, антифашисти, социалисти, комунисти, защитници на толерантността и разнообразието, антивоенни активисти и много други, които дори трудно могат да се определят.
И това остана единственото истинско българско противодействие.
А ако сравним двете шествия, веднага ще забележим, че на Луков-марш маршируваха черноризци с факли, докато шествието на толерантността беше пъстро, разноцветно и усмихнато.
А скритото зад дебелите стени на Министерския съвет заседание така си и остана неизвестно както за активните граждани по улиците на града, така и за онези, останали по домовете си.
И после трябва ли да се чудим на заглавията в световните медии, подобни на това –
„Български националисти маршируват в чест на пронацистки генерал”.
Искра Баева