16 май 2019-Нюз Фронт.
Единадесетата министерска среща на страните, участващи в меморандума за регионално сътрудничество в областта на контрола на наркотиците, се проведе в дните 2-3 май в Ташкент. Срещата разкри редица тревожни тенденции, свързани с растежа на производството на наркотици в Афганистан и тяхното разпространение извън страната.
На конференцията присъстваха дипломати от страните от ОНД, които най-остро осъзнават негативните последици от афганистанския трафик на наркотици (Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Азербайджан), както и представители на международни организации, работещи в региона: Ага Хан Организация за развитие, Шанхайската организация на сътрудничеството, Централно-азиатския регионален информационен координационен център за борба с трафика на наркотици (ЦАРИКЦ) и Службата на ООН по наркотиците и престъпността.
Сред участниците в конференцията обаче нямаше представители на Афганистан, откъдето идва главната наркотична заплаха за света.
Откакто правителството в Кабул през 2001 година попадна под контрола на Съединените щати, производството на афганистански наркотици се е увеличило десетократно, би било най-малкото странно да се надяваме на ефективното участие на Афганистан в борбата срещу наркодилърите.
Не е преувеличено да се каже, че производството на наркотици в Афганистан процъфтява.
Според данни на УПН ООН през 2017 година производството на опиумен мак в страната нараства с 87% в сравнение с 2016 година и достига рекордно ниво от 9 000 тона.Площта на посевите на опиумния мак достигна рекордно високо ниво. През 2017 година нараства до 328 000 хектара, като се увеличава с повече от половин пъти (с 63%) в сравнение с предходната 2016.
Основната причина за разширяването на производството на наркотици остава именно разширяването на районите на маковите насаждения, което говори за твърдия курс на „контрольорите” на Афганистан за увеличаване на производствения капацитет на наркобизнеса.
Съществуват няколко маршрута за снабдяване с афганистански наркотици на чужди пазари. Северният маршрут минава през Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан, след това Казахстан, Русия, Украйна, Беларус или балтийските държави в страните от Източна Европа, Германия и Холандия.
Балканският път минава през Иран или Пакистан, след това — по море до Турция, балканските страни, Южна, Централна и Западна Европа.Освен това, съществуват канали за доставка на наркотици в Индия и Китай.
Балканският път е по-къс от северния и има по-малко държавни граници; но особеното при използването на северния маршрут е прозрачността на границите между страните от ОНД, което опростява трафика на наркотици.
Руско-казахстанската граница е най-уязвима за афганистанските наркотици (по суша — над 5 900 км), наркотиците се транспортират почти по цялата дължина на тази граница.
Американското военно присъствие в Афганистан осигурява разширяване на международния бизнес с наркотици. Изключително благоприятното положение на Афганистан дава възможност за проектиране на силата в северна (Централна Азия, Русия), северо-източната (Китай) и западната (Иран) посоки. Един от начините за проекция на сила е «наркотичната» война срещу геополитическите противници на САЩ.
Ася Иванова-Зуан