В навечерието на изборите за Европейски парламент едва 44.7% от младежите в България възнамеряват да гласуват. Това показват данни от проучване на Института за «Иновации в политиката» и агенцията за маркетингови проучвания и консултации Bluepoint, проведено през месец февруари сред младежи на възраст между 18 и 29 години. Изследването проучва политическите нагласи и активност на младежите. Точният брой на респондентите в извадката не се посочва. Това съобщи News.bg.
Спрямо данните младежите у нас са най-склонни да гласуват на президентски избори. 69.3% биха отишли до урните, за да избират държавен глава, а 65.3% — на парламентарни избори.
Отчита се сравнително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил поне в една социална мрежа.
Според изследването отговорът за ниската избирателна активност сред младежите също може да се търси в социалните мрежи. Отбелязва се, че това е така заради неподходящата комуникационна стратегия на българските политици в социалните медии и слабата им активност там.
По думите на официалния представител и учредител на Института за иновации в политиката в България Александър Дурчев днешното поколение далеч не е аполитично. Едва 8% от младежите заявявали, че въобще не се вълнуват от политически теми, докато за близо 60% сочели, че за тях е важно какво се случва в политическия живот на държавата.
«Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда бездна от недоверие към всички политически формирования», тълкува Дурчев.
Като други причини за пасивността на младежите проучването констатира липсата на партия, която покрива техните очаквания, липсата на вяра като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, «който едва ли ще промени нещо в България».
Относно политическите възгледи на младите граждани изследването показва, че 65% от анкетираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с конкретна политическа сила, а близо 80% смятат, че идеологиите на политическите партии не отговарят на това, което всъщност заявяват.
Голяма част от анкетираните споделят, че не следят целенасочено политически теми. Младите тепърва изграждали своите предпочитания, а всеки втори не можел да определи на коя партия симпатизира.