В средата на май 1944 година в Аджимушкайските каменоломни е намерен дневникът на политическия ръководел Сериков за месец май 1942 година. В него той пише:«Фашистките изверги започнаха да задушават с газ. Бедните дечица крещяха. Викаха за помощ своите майки. Но те лежах мъртви, кръвта изтичаше от устата им».
След поражението на Кримския фронт през май 1942 година войската на Кримския фронт, отбраняваща града, била принудена да се евакуира на Таманския полуостров.
Ръководството на групата било поверено на полковник П. Ягунов. Той направил отряд, в който, освен командирите и политическите работници от резерва и личния състав на 1-ви фронтови запасен полк, се включили няколко стотин курсанти от военните учелища, бойци и командирите на 276-ти стрелкови полк на НКВД и 95-ти граничен полк, 1-и и 2-и батальон се укрепили северно от Аджимушкай, към тях се присъединили военнослужещи от различни видове войски, които «вече на 13 май започнали да запълват проходите на каменоломните».
Неголямата група се увеличила до няколко хиляди войници за сметка на отстъпващите военни и жителите, бягащи от града. Над 10 000 военнослужещи се скрили във Великите катакомби, а 3000 — в Малките.