«Те обичат униформите, високите обувки, боксовете, ножовете, факлите, свастиките, барабаните, келтските кръстове. И татуировките — «88», «SS», «Combat 18», «14/18».
Обичат походите по исторически места, където позират с хитлеристкия поздрав «Sieg Heil». Вдохновяват ги «чичо Адолф» и Васил Левски. Техният репертоар започва с «Освободете улиците за кафявите батальони!», продължава с «Хубава си, моя горо» и завършва с «Размажи антифашистката измет!».
Те се изживяват — едновременно! — като наследници на някогашните легионери, ратници и бранници, и на българските революционери. Една невъзможна смес.
Те са част от глобалната неонацистка мрежа «Аnti-antifa»(Анти-антифашизъм).
Тяхната идеология е идеология на омразата.
Тяхната естетика е естетиката на омразата.
Те мразят комунистите и капиталистите, левите и десните, богатите и бедните, старите и младите, просветените и невежите, успелите и лузърите, мразят политиците (без разлика), мразят властта (която ги търпи и покровителства), мразят словосъчетанието «права на човека», мразят чужденците, мигрантите, турците, циганите, евреите, арабите, мюсюлманите, черните, жълтите, хомосексуалистите, мразят всеки различен от тях, мразят всички «инородни» и «иноверци», мразят всеки инакомислещ, всеки мислещ, мразят антифашистите (страстно), мразят Русия, САЩ и ЕС (еднакво и едновременно), мразят своите родители, учители, преподаватели, съученици, състуденти, колеги и всеки случаен минувач (когото ще пребият до смърт, ако им е заприличал на евреин или гей), мразят народа, към който принадлежат, мразят времето, в което живеят, мразят мястото, където са родени, мразят собствения си живот, мразят собствените си страхове, кошмари, комплекси, мании и патологии, и ги прикачват на своите противници — реални и мними.
Мразят с цялото си безпросветно сърце.
Мразят, защото някой трябва да е виновен. За всичко.
И се обиждат, когато ги нарекат нацисти. Защото се имат за патриоти.
Велислава Дърева
Из книгата «Атентатът — 25-та»
(Подготви за публикуване Петя Паликрушева)