7 май 2019-Нюз Фронт.
Възходът на Русия на международната арена все повече стимулира различни държави да видят перспективите на бъдещето си без необходимостта да са в подчинението на интересите на САЩ.
Краткият еднополярен момент на Вашингтон, след разпадането на Съветския съюз през декември 1991 година, премина, а новите центрове на индустриална и финансова мощ набират скорост и постепенно настигат САЩ в области от жизненоважно значение за американското първенство. Разликата между Русия и САЩ е, че Русия създава условия за равноправно международно взаимодействие, докато всички усилия на САЩ са насочени към собственото им облагодетелстване.
( Директорът на Службата за външно разузнаване (СВР) на Русия Сергей Наришкин)
Международната обстановка, на фона на която се провежда нашата среща, е изключително сложна. Тя е качествено различна от предишните периоди на Студената война и краткия триумф на американската еднополярност.
Противостоянието между държавите в онези години беше напрегнато , но като цяло предсказуемо, и се регулираше от ясно установени правила.В днешния свят степента на объркване и колебание нараства бързо.Старите баланси на силите се рушат, нормите се пренаписват и унищожават веднага във всички сфери на междудържавното сътрудничество.
Основната причина за наблюдаваните процеси е в нежеланието на така нареченият Западът на чело със САЩ да признае необратимостта на формирането на многополюсен свят. Ясно се вижда стремежът на евроатлантическия елит да запази лидерството си, което доскоро изглеждаше без алтернатива.
В сегашната напрегната ситуация е необходимо да се върви по пътя не на разрушение, а към укрепването на глобалните и регионалните формати, като същевременно се подобряват и трансформират в интерес на мира и сигурността в целия свят.
Ако Западът, воден от Съединените щати, няма достатъчно зрялост и смелост да се движи в посочената направление, другите центрове на власт ще трябва да създадат глобално бъдеще без него.За да се замени остарелият „либерален универсализъм“, трябва да дойде нов световен ред — справедлив и стабилен.
Той трябва да бъде създаден при условията и във формите, които ще осигурят съвместното съществуване на държави и регионални асоциации, като същевременно се запази правото на отличително развитие за всяка от тях.
Сигурен съм, че онези разумни сили в западните страни, които са наясно с рисковете, пред които е изправена световната общност и които имат елементарен интерес към самосъхранението, ще бъдат все по-активни в този процес.Контурите на предстоящата световна система все още са покрити с мъгла от несигурност. Ще осигури ли световната система истинско единство в многообразието? Или отново ще бъде прикритие за силата на тесен «клуб на избраните», до голяма степен зависи от нашата работа с вас. «- това е част от заявлението на директорът на Службата за външно разузнаване на Русия по време на международната конференция по сигурност, която се проведе в Москва.
Виждаме, как Съединените щати, Великобританя и техните най-верни съюзници в НАТО постепенно се отказват от базовите правила и многостранните режими дори в такива важни въпроси, като стратегическата стабилност като контрола над оръжията и ОМУ ( оръжия за масово унищожаване).
Принципът на свободната търговия, който е основен за изградената от тях глобална финансова и икономическа система, се изнасилва. Те произволно тълкуват международното право, налагайки военни удари по територията на суверенни държави, убивайки десетки и стотици хиляди цивилни и налагайки санкции на геополитически съперници.
Впрочем, самото понятие “право” беше превърнато в посмешище, след като британците въведоха в юридическия език фразата “Highly Likely”, която другите западни страни смятаха за достатъчнa за масовото експулсиране на руски дипломати ( на което получиха огледален отговор).
Решението на САЩ да признаят Йерусалим за столица на Израел и Голанските възвишения като територия на еврейската държава, противно на резолюциите на ООН, както и едностранното оттегляне на Вашингтон от споразумението за иранската ядрена програма подкопават колективните усилия за стабилизиране на положението в Близкия изток.
Освен това самият принцип на разрешаване на кризи чрез многостранни преговори е застрашен.Акцентът върху използването на сила, без да се спазват принципите на суверенитета, териториалната цялост и ненамесата в делата на други държави, е основният елемент на доктриналните документи на администрацията на Тръмп, включително Стратегията за национална сигурност и Стратегията на САЩ за борба с тероризма.
На този фон много регионални сили също започват да се държат по-агресивно, като разчитат например на разрешаването на дългогодишни гранични спорове или укрепване на собствените си военно-политически позиции.
В резултат на това възниква верижна реакция, механизмите за колективно реагиране към предизвикателствата са подложени на все по-голяма ерозия.
На мястото на балансираното вземане на решения идва импулсивност, егоистичните подходи поемат надмощие. Рискът от така наречените случайни конфликти, които възникват поради едностранни и спонтанни действия на отделни играчи и е трудно да се пресметнат, се увеличава. Все повече широки слоеве от населението се оказват въвлечени в различна степен на интензивност на конфликти. В резултат на това дори една малка провокация може да е достатъчна, за да предизвика глобална, общопланетарна криза.
Ася Иванова-Зуан