Към месец юли, след особено мащабното бомбардиране и обстрелване, фашистите успяват да завладеят укрепленията около Брестката крепост, като по този начин унищожават основния център на съпротива.
От този момент нататък отбраната на крепостта загубва своите две характеристики — неразделност и координираност.
Разпръснатите групи в различни части на комплекса продължават да се бият с нацистите.
Действията на тези групи и единични бойци придобиват все повече черти на саботажна дейност и в някои случаи продължават до края на юли и дори до началото на август 1941 г.
Едва след края на войната е намерен надписът:
«Умирам, но не се предавам. Сбогом, Родино. 20 юли 1941 г.».
Повечето от оцелелите защитници на гарнизона са взети в германски плен, където още преди прекратяването на организираната съпротива са изпратени жените и децата.
Защитата на Брестката крепост (получила след войната титлата «крепост-герой»), стана символ на смелостта и саможертвата на съветските войници в първия, най-трагичия ден от войната.