Незабравими песни от Войната: «Чакай ме»

Това е нещо като обикновена история — стихотворението на Константин Симонов, написано през август 1941 година и посветено на актрисата Валентина Серова.

Той не било предназначено за печат, но на 9 декеври 1941 година авторът го прочел по радиоефира.

На базата на отзивите на слушателите Симонов все пак се съгласил да го даде за печат.

Така на 14 януари 1942 година стихотворението било публикувано във вестник «Правда».

През 1942 година Митвей Блантер написал музиката.

Разказват, че ранените войници по време на войната във фронтовите болници, когато имали особено силни болки, рецитирали наизуст «Чакай ме».

Песента е включена в два игрални филма на СССР от 1942 и 1943 години.

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди.

Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.

Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.

Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня.

Выпьют горькое вино
На помин души…
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: «Повезло».

Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.

Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой.
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.