6 май 2019-Нюз Фронт.
Участниците в преговорите по Косово, които приключиха миналия понеделник в Берлин, изглежда са съгласни само с едно нещо: разговорът беше труден и не беше намерено решение и едва ли такова ще се появи в обозримо бъдеще.
Президентът на Сърбия Александър Вучич на прес-конференцията заяви философски, че «чудеса не се случват», въпреки че от учтивост той благодари на организаторите Ангела Меркел и Еманюел Макрон за възможността.
Лидерът на частично признатата република Косово Хашим Тачи се оказа по-малък дипломат и разкритикува европейското ниво на преговорите: според него Прищина очаква повече участие на САЩ в този процес.
Така, резултатът от срещата, която, самото обстоятелство на срещата на Вучич и Тачи, предизвика бурни реакции в региона, се оказа незначителна, макар и красноречива: в сърцето на Европа, в Германия, имаше ярка демонстрация, че сегашният формат на косовското урегулиране е изчерпан. Диалогът на Белград и Прищина, ако все още може да се нарече така, е замразен след поредица от провокативни стъпки от страна на косовското ръководство, Брюкселският формат не се изпълнява пак от «Косово»
Но западните спонсори на независимостта на «Косово» всъщност все още са заслепени от риториката на деветдесетте години, че сърбите винаги са виновни за всички проблеми на Балканите или просто нямат политическа воля за реални мерки, които биха могли да повлияят на Прищина и да върнат преговорите към спокоен курс.
Очевидно основният препъни-камък — налагането на 100% мито върху вноса на стоки от Сърбия в Косово — постави Прищина. Тази мярка комбинира натиска върху сръбското малцинство, живеещо в провинцията (като ги лишава от обичайните им нужди) с груба преориентация на икономиката: сръбският бизнес неразумно и нелегално носи многомилионни загуби и в същото време печалба от вносители от Албания и албанонаселени райони в (Северна)Македония.
Налице е финансов интерес на косовското ръководство и дори не на политически, а на етнически принцип за въздействие върху икономиката.
Но няма нито дума за заплахата от санкции или други мерки, които да демонстрират отношението на Европа към тази чудовищна ситуация не с думи, а с дело.
Други важни точки, които Белград и Прищина не могат да постигнат, са неотдавнашното създаване на собствена армия в Косово, както и създаването на Асоциация на сръбските общини, предвидена в Брюкселското споразумение от 2013 година.
В продължение на повече от пет години Прищина не може да изпълни една от ключовите точки на подписаното от нея международно споразумение, но след няколко месеца взема решение за армията, противно на Резолюция 1244 на ООН (за следвоенното състояние на провинцията).
И къде, по отношение на сегашната ситуация, можем да вмъкнем обвинения срещу сърбите, които бяха актуални в американските медии преди 20 години?
В същото време би било наивно да се твърди, че след провъзгласяването и частичното признаване, Косово е независима държава, отговорна за своите решения и външна политика. Според Конституцията на Косово, главнокомандващият на КФОР (контингентът на НАТО) има най-висока политическа и правна сила.
Като медийно потвърждение на това можем да си припомним признанието на премиера на Косово Рамуш Харадиная, че Прищина «не провежда външна политика, а принадлежи на клуб, управляван от Америка».
Така че, ако НАТО (ние четем САЩ) наистина се тревожи за формирането на армията на Косово, или се стреми къ, изпълняването на Договора от Брюксел в Прищина, не би било трудно да окаже натиск върху «подопечните»си .
Но в алианса, очевидно, както и в ЕС, не възнамеряват да решат реалните проблеми на спорния регион, включително въпросите на сигурността.
Малка част от територията се охранява от всички възможни мислими и немислими международни мироопазващи сили и наблюдатели: ООН, НАТО, ЕС (мисия EULEX) и този край е все още, простете за каламбура, «бурето с барут» на Балканите.
В международната общност няма единство по въпроса за Балканите, каза бившият посланик на САЩ в Белград Уилям Монтгомъри в коментар към сръбската агенция «Танюг».
„В продължение на десетилетия за БиХ и Косово се говори като за успешни проекти, и за Запада е трудно да признае реалността, че не са успели”, каза американският дипломат.
Опасно е, че грешката, изразена от него, не е просто неуспешен лабораторен експеримент, който може да бъде изолиран или хвърлен в боклука на новата история.
Косовската проблематика е крайъгълният камък на балканската политика и сигурност.
Тази тема е от решаващо значение за отношенията на Сърбия със световната общност като цяло и по-специално по въпроса за европейската интеграция, а споразуменията между Белград и Прищина непременно ще засегнат исканията на влиятелния албански политически фактор в Северна Македония, Черна гора, Централна Сърбия и дори Гърция — държавата-членка на ЕС. Косово е един от пътищата за движение на мигранти през Балканите и там, според експертни данни, се намират най-малко пет лагера за обучение на бойци от ИДИЛ — на оспорвана конфликтна територия с неясен международен правен статут … Разрешаването на косовския проблем, разбира се, не е въпрос, който може да бъде решен за един ден.
Твърде заплетеният възел, от твърде много разнопосочни нишки, е сплетен на тези места. Но що се отнася до сложния въпрос, той е също толкова важен: не за Сърбия и Косово, не и за Балканите — за цяла Европа, ако я интересува собствената й, преди всичко, сигурност.
Източник: https://blogs.mediapart.fr/matberg-kate/blog/010519/balkans-powder-keg-will-crash-out-europe
Автор: Richard Morrison/ Ричард Морисън