Синът на полка, боецът от 1-ви дивизион от 370-ти артилерийски полк Володя Тарновский поставя подписа си на райхстага. В Славянск в Донецка област фашистите разстреляли майка му.
Владимир Тарновский е роден през 1930 година в Славянск в Донбас. В началото на Великата Отечествена война Володя бил на 11 години. След години той си спомня, че известието за войната не било възприето първоначално от децата като нещо страшно:
«Ние, момчетата, обдъждаме тази новина и си спомняхме думите от песента: «И на вражата земя ще разбием врага с малко кръв и могъщ удар».
Но всичко се случи по друг начин…».
Още през октомври в Славянск влезли немците. Майката на Володя била комунист, член на партията, тя моментално била арестувана и разстреляна.
През февруари 1943 година Славянски бил за кратко освободен от настъпващите съветски войски. Но се наложило те отново да отстъпят, а заедно с тях тръгнал и Тарновский — отначало към далечен свой роднина на село, но, както се изяснило, там условията не били по-добри.
В края на краищата един от командирите, занимаващ се с евакуацията на населението, пожалил момчето и го взел със себе си като син на полка.
Така Тарновский се оказал в 370-ти артилерийски полк 230-та стрелкова дивизия.
