Косово става все по-агресивно спрямо Сърбия. Съвсем наскоро между двете страни се обсъждаше план за размяна на територия. Но сега изглежда, че той е напълно забравен.
Президентът на Косово Хашим Тачи даде ясно да се разбере, че вече не се нуждае от размяна — той просто иска да откъсне ново парче от Сърбия. В редакцията на руския вестник «Взгляд» размишляват над въпроса дали Прищина ще съумее да реализира намеренията си. Това съобщава Фокус.
Преди отпътуването си за Берлин Тачи обяви, че възнамерява да повдигне въпроса за присъединяването към страната на част от южните райони на Централна Сърбия, населени с албанци. Очакванията му за срещата в Берлин бяха за «добра възможност за откриване на перспективи за региона».
„Косово изпълни всички условия за либерализиране на визовия режим, възнамеряваме да продължим диалога. Не очаквам, че ще има диалог или преговори, но ще изкажа позицията си в подкрепа на присъединяването на Прешево, Медведжа и Буяновац.
Няма да допуснем двоен суверенитет [по отношение на северната част на Косово] и няма да допуснем модела „две Германии“, увери Тачи преди началото на форума на високо равнище Берлин.
«Змията» се изразява така, както умее, т.е. много неясно, но на Балканите и около тях го разбраха перфектно. Накратко, така стоят нещата.
Има теория за разделянето на Косово на две части: сръбска, с Косовсо поле и мнозинството от манастирите от ранното средновековие, и албанска.
Тя е промотирана в бивша Югославия още от 60-те години на миналия век.
Някои от хуманитарната интелигенция по онова време дори предложиха да дадат цяла Метохия на Албания, за да затворят въпроса.
Карти за разделение на Косово бяха изготвени на ръка с фломастър и от Слободан Милошевич по приблизително същия принцип: Косово поле, манастирите и Митровица трябва да останат за сърбите.
Но след погромите от март 2004 г. цялата идея загуби своята значимост, тъй като албанците изгориха 36 църкви и манастири и изгониха сръбското население.
Съществува подозрение, че контролираните погроми през пролетта на 2004 г. са били специално насочени към Сръбската православна църква и паметниците, тъй като ако няма манастири, няма да има и план за разделяне на Косово по „културно-исторически” принцип.
Всички принципи за решаване на обсъжданата доскоро ситуация също достигнаха до идеята за действителното разделение на Косово, само че под други предлози и под имена, по-красиви за западноевропейското ухо.
Създаването на автономия на сръбските общности в Северно Косово (което така и не се случи) би означавало разделяне на сръбските райони от Прищина „на терен”, но без юридическо присъединяване към „голямата” Сърбия.
В бъдеще това може дори да доведе до създаването на друга сръбска република (трета поред) с права на автономия. Но вече в състава на Косово, признато от Белград — точно като съществуването на Република Сръбска в Босна, формално влизаща в състава на Босна и Херцеговина.
Албанците последователно и целенасочено, както могат, саботират този процес. Преговорите бяха прекъсвани, отлагани или отменяни поради технически или идеологически подробности. Така веднъж албанците донесоха макет за митнически печат, на който беше изобразен черен орел.
Сърбите принципно не се противопоставят на идеята за собствени печати на косовските митнически служители. Стига да са неутрални, без да включват държавни символи на Албания. Преговорите се провалиха.
След като изчакаха няколко дни, косоварите транспортираха войски с хеликоптери и превзеха тези митнически пунктове, до които бяха донесени и новите печати. Е как да се преговаря с тях без много убедителен гранатомет зад гърба?
В крайна сметка албанците постигнаха целта си: Европа спретна саботаж за създаване на автономия за сръбските общности в Северно Косово. Преговорите се провалиха, на пръв поглед окончателно, но се роди сравнително „нова“ идея за размяна на територии. Сърбия получава Митровица и всичко на север от нея, а Косово получава две общини от Прешевската долина, населена предимно от албанци: самото Прешево и Буяновац.
До този момент човечеството не знаеше за съществуването на Прешевската долина — малък и беден участък с предимно албанско население. Строго погледнато, терминът „Прешевската долина” или просто „долината” се използва само от албанци, които са го наложили на останалия свят, за да вкарват сръбската Медведжа в нея.
Сърбите отричат подобна географска концепция и я определят като »политическо клише». Въобще няма такава долина. Картите лъжат.