На 10 декември 2018 година два руски стратегически бомбардирорвача Ту-160, военно-транспортният самолет АН-124 и далечният магистрален самолет Ил-62М извършиха полет над Баренцово море, през Атлантическия океан в далечна Венецуела.
Съставът на групата не е случаен.
Стратегическите бомбардировачи нямат пътнически места.
Затова групата военни съветници и технически специалисти стигна до венецуела със самолетите Ил-62М и АН-124.
Между другото, полети на «Белите лебеди» до Венецуела не се извършват за първи път.
Такива вече имаше през 2008 и 2013 години.
Преодолявайки над 10 хиляди километра, самолетната група се приземи на летището в столицата на Венеуцела — Каракас.
С това Русия демонстрира своята подкрепа към законните власти на Венецуела, които защитават страната от настойчивите опити от страна на САЩ да сменят властта.
Няколко дена преди историческия полет президентът на Венецуела Николас Мадуро беше в Москва и проведе твърде продуктивни преговори с Владимир Путин.
Той подписа крупен инвестиционен договор за 6 млрд долара. Русия не крие, че има намерение да продължи сътрудничеството си с Венецуела в енергийната сфера, да развива търговия с тази страна, независимо от твърдите санкции, въведени от САЩ.
Разбира се, особено значение между страните има военно-техническото сътрудничество.
Подобна позиция на Русия винаги е предизвиквала силна ярост от страна на Запада.
Но полетът на руските стратегически бомбардировачи Ту-160 доведе до твърде остра реакция.
В началото на полета групата бе съпровождана от самолети на Норвегия и Британия.
Щом руските самолети се приземиха в Каракас, вътрешната опозиция и западните журналисти подложиха на рязка критика действията на Русия.
А държавният секретар на САЩ Майк Помпео направи безпрецедентно изявление в своя Туитър.
Той имаше претенции, че Русия пряко се е намесала във вътрешните работи на суверенна страна.
Помпео заяви:
«Полетът на бомбърдировачите е абсолютно безсмислен.
Русия напразно си хвърли за това парите. Две корумпирани държави харчат парите на своите граждани, които се задъхват от деспотичните им режими».
Държавният секретар на САЩ получи резонен отговор:
по-добре да беше обърнал внимание на финансите на САЩ.
Например, на придобилия гигантски размери държавен дълг на Америка.
На колосалния военен бюджет.
Да беше си спомнил за американските военни проекти по целия свят, в резултат на които загинаха стотици хиляди хора, а цели държави бяха превърнати в руини — Афганистан, Ирак, Сирия…
А ние можем да си преброим собствените средства и без помощници.
Много аналитици считат: с този полет Русия предупреждава САЩ —
ние сме готови към противопоставяне в непосредствена близост до вас.
Готови сме към тясно сътрудничестово с правителството на Мадуро, което считаме за законно.
Мадуро, като и Уго Чавес, не устройва Америка.
Вече бяха предприети множестве неуспешни опити за покушение над главата на Боливарската република.
САЩ открито работят за сваляне на легитимната власт във Венеуцела, в това число и по военен път.
В отговор Мадуро заяви, че няма да се отклони от пътя, завещан от Чавес, и знае, че може да разчита на помощта на Русия.
Русия вече помогна на Башар Асад в Сирия да се справи с терористите, финансирани от Запада, а това означава, че Кремъл има сили и възможности да защити и други страни от агресивна намеса.
Разбира се, Русия се намесва само тогава, когото получи пряка покана от законната власт на страната.
И никога няма да действа така, както Америка, която показва хищническото си лице винаги, когато която и да е държава започне да провежда суверенна политика.
Разпадът на СССР и на Варшавския договор доведе до това, че Русия изгуби своите съюзници.
Пракитчески навсякъде присъствието зад граница на руски войски бе прекратено.
Русия се стремеше към диалог със Запада дори в най-неизгодните за нея условия и ситуации.
Да, тогава Русия не искаше да дразни НАТО и често правеше отстъпки.
В отговор получи само нагло прекрачване на всички граници.
Някои експерти открито наричаха Русия тогава колония на САЩ, защото тя действаше в интерес на Америка.
Когато на 10 февруари 2007 година Путин по време на Мюнхенската конференция по сигурността произнесе своята знаменита реч за неприемливостта на еднополюсния свят, първоначално тя не бе възприета сериозно.
Именно затова, когато Русия предприе решителни действия в защита на своите интереси в различни региони на света, започвайки с Южна Осетия през 2008 година, тя практически постави Запада в шах.
След това Русия напълно последователно установи собствените си правила в Близкия Изток.
САЩ и съюзниците им много искат, но не могат да диктуват своите правила на играта.
Русия спазва напълно последователно и още едно правило: да работи с правителства на страни само в рамките на преки договорености.
Русия уважава правото на избор на гражданите и няма да се намеси във вътрешните работи на суверени държави, ако не са я повикали там.
Русия не провокира кризи.
Тя действа само в отговор на нелегитимните действия на т.нар. си «партньори».
Целта на Русия не е да стане световен хегемон.
Русия е готова да защити законните права на други държави да живеят така, както са решили нейните граждани.
Петя Паликрушева