В Берлин на 29 април започна срещата под ръководството на Германия и Франция, чиято цел е да се помогне на диалога между Сърбия и Косово.
Приемлив вариант за разрешаването на спора между Белград и Прищина, според канцлера на Германия Ангела Мекел, е споразумение от рода на това, което бе подписано през 1972 година между ФРГ и ГДР.
Правителството на Германия изхождаше от факта, че съществуваха две германски държави.
Т.е. Берлин и Бон успяха да нормализират отношенията, но формално не се признаваха.
За това, че подобен вариант може да бъде предложен на Сърбия и Косово, съобщи радиостанция
Deutche Welle, позовавайки се на политически кръгове в Берлин.
Истина е, че на този етап не е ясно следното: доколко този план може да бъде претворен в живота.
Намиращият се на преговорите в Берлин президент на Косово Хашим Тачи заяви, че без участието
на САЩ диалогът със Сърбия ще бъде невъзможен.
В разговор с Reuters Тачи отбеляза също, че позицията на ЕС за диалога между Косово и Сърбия не може да се нарече «единна».
Меркел е против каквото и да е прекрояване на границите между Сърбия и Косово
През август 2018 година тя каза, че «териториалната цялост на държавите в Западните Балкани е установена и неприкосновена».
Меркел подчерта, че «отново и отново се правят опити да се говори за границите, а ние не можем да правим това».
Както посочва главата на Фонда за прогресивна политика Олег Бондаренко, желанието на Тачи да включи САЩ към диалога между Косово и Сърбия е обяснимо, защото американците днес са «главните куратори» в Косово.
Интересите на САЩ и ЕС на Балканите се разминиват: в европейските столици изхождат от това, че Европа се е формирала окончателно и решенията трябва да се вземат в Брюксел и Берлин, обяснява Бондаренко.
ЕС няма голяма желание да види в редиците си нито Косово, нито Албания.
В представената в началото на 2018 година концепция на ЕС за Балканите, се говори за големи проблеми — както в Косово, така и в Албания — организирана престъпност, липса на върховенство на закона.
На свой ред Вашингтон активно лансира интересите на косоварите и албанците, които напълно зависят от САЩ.
В ЕС не скриват, че биха искали до постигнат по-скорошно регулиране на отношенията между Сърбия и Косово.
Това е особено важно за самата Меркел — тя обяви, че напуска политиката през 2021 година.
Канцлерът няма големи постижения в областта на политика, казва Бондаренко.
През миналата година между Сърбия и Косово започна диалог на висше ниво, чиято цел беше нормализация на отношенията.
Белград не признава незавасимистта на Косово, но двете страни разбират, че отношенията трябва да се регулират.
За Събия е възможно влизането й в ЕС, но същата цел преследва и Косово, чийто суверенитет е признат от част от европейските държави и САЩ.
Диалогът между президента на Сърбия Александър Вучич и премиера на Косово Хашим Качи за ригулирането вървеше достатъчно интензивно. Става дума, според предварителни данни, за вероятна замяна на неголеми територии между Сърбия и Косово.
Както отбелязва Бондаренко, президентът на Косово Тачи в преговорите със Сърбия заема по-мека позиция от премиера Рамуш Харадинай, който може да тръгне към изостряне на ситуацията.
Според Бондаренко, Прищина може да вкара свои полицейски сили на територията, в която живеят сърби в Косово, което може да стана началото на война.
Според предварителния план, под юрисдикцията на Белград могат да преминат северните райони на спорния регион.
На свой ред Белград може да предаде на Прищине региони, в които живеят косовари.
Но разделянето на Косово — това е непопулярна идея. Както в Белград, така и в Прищина.
За много от жителите на Сърбия Косово си остава място, в което има православни манастири.
Болшинството от населението на Косово — а тук живеят 2 млн човека — са албанци.
Броят на сърбите е около 100 хиляди човека, техният национален център е в Косовска Митровица.
Диалогът за регулирането на отношенията влезе в задънена улица, след като властите на Косово въведоха мита върху сръбските стоки.
Както заяви премиерът на Сърбия Ана Брнабич, условие за възобновяване на преговорите е отмяната на
митата.
Тя подчерта, че Сърбия е «стабилен, предсказуем и надежден партньор».
На преговорите в Берлин сръбският президент пристигна след визитата си в Китай, където по време на форума «Eдин пояс, един път» се срещна с президента на Русия Владимир Путин, а след това му благодари за подкрепата на суверенитета на Сърбия.
Петя Паликрушева