Нерационалният подход на САЩ в стил «пленници да не се вземат» по отношение противниците на Вашингтон, така и към съюзниците, може да доведе само до политически и дипломатически провал, пише в статията си за Foreign Policy професорът по международни отношения в Харвардския университет Стивън Уолт.
Според него, безпринципната и откровено хулиганска политика на администрацията на Тръмп е сплотила неприятелите на Вашингтон, отблъснала е неговите съюзници, а също фактически изключва компромиси по различни важни въпроси.
Reuters
«Доколко все пак са могъщи САЩ?Остават ли те еднополюсна държва, способна да натрапва своята воля на противниците си, на съюзниците, на неутралните, може ли САЩ да ги застави да се съгласят, макар и неохотно, с политиката, която, според тях, е глупава, опасна или просто противоречи на техните интереси?
Или мощта на САЩ вече очевидно сериозно е ограничена?Това показва, че Вашингтон трябва по-прозорливо да поставая целите пред себе си», пише Стивън Уолт.
Администрацията на Тръмп се придържа към първата гледна точка — особено след като Джон Болтън зае поста съветник по националната сигурност, а Майк Помпео стана държавен секретар.
Без значение какво искаше Тръмп първоначално, тяхната поява в Белия дом ознаменува завръщането към «едностранния подход във външната политика в стила «пленници да не се вземат» (в смисъл «пленниците да се убиват», бел.ред.), който характеризира първия мандат на Джордж Буш-младши.
Отличителна черта на този период беше мнението, че САЩ са придобили такова могъщество, че могат сами да решават много проблеми, подчинявайки другите държави на своята воля само чрез демонстрация на сила и решимост.
Един високопоставен съветник на Буш каза по този повод следното:
«Ние сега сме империя, когато действаме, създаваме своя собствена реалност».
Но подходът на Буш и на вицепрезидента Дик Чейни доведе до поредица от провали, а това високомерие е присъщо и на администрацията на Тръмп, пише авторът.
Горното се вижда от заплахите на Тръмп да започне търговска война не само с Китай, но и с много икономически партньори на САЩ. Това беше видно и в импулсивните решения на Тръмп да излезе от Трансатлантическото партньорство и Парижкото споразумение за климата.
Този подход лежи в основата на ултимативната дипломация по отношение на Северна Корея и Иран, там Вашингтон пристъпи към нереалистични искания и ожесточи санкциите с надеждата, че страните ще капитулират и ще коленичат.
Вярата в способността да се контролира ситуацията е видна и чрез преждевременното признаване на Хуан Гуайдо за президент на Венецуела в стила «Мадуро трябва да си тръгне».
Колкото и да искаме това, все пак трябва да знаем по какъв начин да постигнем целта си», отбелязва авторът.
Подобно «хулиганство» съдейства за обединяване на силите на противниците на САЩ, паралелно с това отблъсква потенциалните ни съюзници.
Сближаването между Русия и Китай съвсем не е случайно.Сплашването на тези страни, както и на Иран, ги сплоти още по-силно.
«Болтън и неговото племе, както по всичко изглежда, ще измислят някакъв нов банален прякор на тази групи — «Ос на злото» или «Тройка тирани» вече са заети.
Вероятно ще се наложи да ги кръсти «Триадата размирници» или «Коалиция на хаоса» — игнорирайки факта, че точно политиката на САЩ съдейства за сближаването на тези страни», отбелязва професорът.
В момента наблюдаваме проверка на дело на два противоположни подхода към съвременната геополитика.
Според първия, мощта на САЩ съвсем на е намаляла, а смесицата от материалния потенциал, благоприятното географско положеие и силните институции позволяват на Вашингтон да води амбициозна, ревизионистична политика с висока вероятност на успех.
Що се отнася до втората версия, то нейните привърженици считат САЩ за мощна държава, намиращата се привилегировано положение, която, обаче, има граници на възможностите си, което я заставя да подбира приоритетите си и да води диалог с партньорите си.
«САЩ повярваха във версия Номер 1 в периода от 2001-го до 2004 години.Резултатът беше тотално фиаско.Трябва ли Америка да повтаря този експеримент?», пита проф. Стивън Уолт.
Петя Паликрушева
Източник: https://foreignpolicy.com/2019/04/26/america-isnt-as-powerful-as-it-thinks-it-is/