Разказ на руски гражданин:

Оказа се, че преди пристигането си в Европа, той е воювал в Афгинастан и дори е бил полеви командир.

• Извини ме, , ако ти се сторих негостоприемен, но аз воювах с твоя народ, с твоите военни.

• Не знам сега как да говоря с тебе, каза Абдулла, така го наричаха.

• Тогава всички воювахме помежду си, отговорих уклончиво аз.  — Времето беше такова.
• Да, времето беше такова, — съгласи се Абудллаа. — Но вече минаха много години и ще ти кажа, че с вас беше достойно да се сражаваме, всичко беше истинско, по мъжки.
• С американците също си имахме работа, но те са страхливци, страхуват се да рискуват живота си. Първо изстрелват 100 снаряди, унищожават всичко в рамките на километър в диаметър, а след това изпълзяват, за да видят останал ли е някой жив. Вашите воюват мъжки, не се крият от врага.
• — Помня, — продължи той, — веднъж по никакъв начин не можехме да завземем една височина. Там се бяха разположили вашите и не ни позволяваха да преминем през един проход, за да се присъединим към отрядите на Ахмад Шах Масуд. Е, ние хвърлихме всичките си сили, за да изтласкаме шуравите (така в Афганистан наричали съветските войници) с всякакви методи.Почти пет дена ни трябваха, за да потушим съпротивата на руснаците и успяхме, но когато на тях им свършиха патроните.
• От наша страна войваха 150 човека, затова бяхме страшно зли.

Качихме се на височината и видяхме,  тя е била отбранявана за тези дълги дни само от петима войници.

Моите им заповядаха да се помолят и да се подготвят за смъртта, а те само ни гледаха и мълчаха.

Гледаха ни в очите, не си отклоняваха погледа.

След това се прегърнаха петимата.

Стояха така — мръсни, поклащаха се от умора и се прегръщаха.

Когато видях това, цялата ми злоба отлетя.

Това бяха истински войници, мъже.

Бих искал моите внуци, които сега растат в тази Германи, да пораснат такива истински мъже.

Пуснах ги вашите.

Казах, че те могат да си заминиват, че никой няма да ги закачи.

Не всички мои бойци бяха съгласни с мен, но аз бях командир и такава беше заповедта ми: да пуснем руснаците да си отидат.

Шуривите си тръгнаха и въобще дори не се обърнаха назад, за да видят няма ли някой да им стреля в гърба.

Истински мъже.

Абдулла въздухна и ме погледна.

Изведнъж разбрах, че той през цялото време е искал да си поговори с мен.

През цялата останала вечер стояхме на двора и мълчахме, пиехме чай.

Това беше отдавнашна история — от друга епоха и с друга държава, но…

Изведнъж дори чух взривовете от онази далечна война.., когато СССР превърна Афганистан в съвременна държава, а САЩ я върнаха към Средновековието.

Но военните от СССР и Русия си останаха едни и същи.

Петя Паликрушева, превод и редакция