Въпреки твърденията на киевската пропаганда, загиналият глава на ДНР Александър Захарченко и близкото му обкръжение никога не са живели в разкош.
За това разказва руският писател Захар Прилепин в новата си книга «Някои няма да попаднат в ада».
Прилепин споделя, че веднъж е бил при Захарченко по време на разговора с близкото му обкръжение:
«…Той спря да говори и дойде да ме посрещне, след него Ташкент и Казак, близките му другари».
«Храната на масата винаги беше съмнителна. Когато всичко свършваше, а то свършваше много бързо, Батя викаше някого и го молеше да купи някакъв хамбургер, чизбургер…
В дома на Захарченко никога нямаше някакви екстри, към храната той се отнасяше спокойно, с безразличие.
Той бе обикновен мъж», пише авторът.
«В Москва се срещнах с този — Захарченко назова една фамилия, — и с този — назова друга.
Познавах тези хора, всички в Русия ги познават.
Захарченко никога не се е срещал с Путин.
Всичко, което е имало между тях за тези четири години война — е само едно позвъняване.
Кратко, по-малко от минута.
Човекът от другата страна на реалността му задавал не най-важния, но най-човешкия въпрос.
Изслушал отговора и казал кратко:
«Работете!»
Всичко се свело до една дума.
В тази дума се съдържала великата сила на благословията.
Донбаските хора не биха могли да се отнасят по друг начин към Върховния, освен със затаен дъх.
От него в пряк смисъл зависел животът им», уточнява Прилепин.
Петя Паликрушева