Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, в обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.
Водещ: След побой над магазинер и първоначалното пускане от ареста на тримата нападатели – цигани, напрежението в Габрово ескалира. Градът осъмна в четвъртък под полицейска охрана и жандармерия. Адекватни ли са били мерките на Министерството на вътрешните работи и на местната власт? Въпросът е към експерта по национална сигурност проф. Николай Радулов.
Николай Радулов: Ние вече свикнахме да се реагира, когато се случи нещо. Тоест действията са реактивни. Трябва да има причина, след това започва да се разследва, какво е направено и какво трябва да се направи и общо взето се потушава напрежението. За всички ни е ясно, че при така създалото се положение с тези херметически ромски махали до големите градове и до не толкова големите градове, включително и малките селища, където живеят в близост ромски семейства, този подход не води до нищо. Временно може да се смъкне напрежението, временно хората могат да бъдат убедени, че властта се е загрижила за тях до следващия случай.
Очевидно е, че няма единна политика, но аз като експерт по сигурността няма да говоря за политиките толкова, колкото за това, че МВР е длъжно да държи, както се казва – пръстите на пулса на това, което се случва в едно населено място и да се стреми да предвижда това, което може да се случи. Защото общо взето това, което може да се случи, са различни типове ексцесии, опити за линчуване. Тоест може да има много тежки и невъзстановими последици от продължителното пренебрегване на проблемите.
И вие виждате, че за тези проблеми не говорим систематично. Говорим от случай на случай. Всеки път, когато се появи, като стане някой скандал, при поредните нощни цигански сватби, не до среднощ, а до сутринта, когато най-накрая пияните сватбари се противопоставят на полицията и дори събират храброст да я нападнат. Като че ли в нас не се задържа продължително интересът върху нищо, свързано с престъпността.
Ние сме като малки деца в детската градина и повече от 5 минути не можем да си концентрираме вниманието върху някой проблем. И тъкмо се е случило нещо, ние вече започваме да мислим и да смиламе информация за нещо съвсем различно, случило се малко след първата случка. Понякога това случайно натрупване на факти и престъпления са умишлено целени ефекти за замъгляване на някои неща, които българите считат, че са недопустими.
Под „българите“ имам предвид всички българи – българските граждани. Това обикновено е свързано с коренното пренебрегване на закона, нежеланието на някои от гражданите да спазват законите. Някои дори са стигнали до там, че не само, че не ги спазват, но не желаят и да знаят, че има такива закони, въпреки че в същото време са много добре информирани за правата си и за социалните задължения на държавата към тях.
Така че, ако работим на парче, ако работим кампанийно всички ние: и специалните служби, и хората, които се занимаваме с преподаване, и държавата, няма да има ефект.
Ще продължаваме да се изненадваме. Ще продължава да има ексцесии. Ще се случва да има пребити и убити хора, най-накрая ще се стигне и до саморазправа на гражданите, защото когато гражданите не виждат системна дейност на специалните служби и на полицията, те решават, че може би е по-добре да вземат не правосъдието, защото правосъдието не е в тяхна прерогатива, но справедливостта в собствени ръце. Много е опасно.
Водещ: Проф. Радулов, в рамките на два месеца наблюдаваме любопитно явление. Констатираме неизвестно незаконно струпване на цигански общности в населени места. Трябва ли да си мислим, че това се прави с цел избори?
Николай Радулов: Аз, за съжаление, чух някъде в медиите да се прокрадва, че това е нормално състояние на ромските общности преди избори и по врем на избори.
Водещ: Тоест имаме си вътрешна миграция? Така ли?
Николай Радулов: Аз си мисля, че ромското движение се превръща в непрекъснато ходене насам-натам из страната. То е свързано и с много голямото обедняване в някои краища, но в крайна сметка част от тези хора се прехранват от престъпни посегателства. Само че трябва да има някаква ценност, която да бъде открадната. Трябва да има желязо, което да бъде прибрано, трябва да има дървета, които да бъдат отсечени.
Като ги няма, ясно е, че цялата тази общност ще се премести някъде другаде – там, където счита, че нормалната за тях работа, която те считат, че това е работа – да събират желязо или да берат дърво – ги чака, има такава възможност.
Така че мисля, че този път вече не е свързано с изборите.
Това се превръща в хронично заболяване на нашето общество.
От една страна няма постоянни мерки на специалните служби: на полицията, на общината. От друга страна ни се обяснява колко много се грижат за гражданите да няма незаконни постройки. Виждаме, че такова нещо не се случва.
Вижда се, как се започва да се строят незаконни гета и никой не си мърда пръста, докато хората не се установят и даже се родят поредните две поколения. Когато говорим за поколенията в тази етническа група, те в рамките на едно наше поколение, битуват три такива там.
Така че аз мисля, че вече движението на тези етнически групи е системно и не е свързано с изборите. Разбира се, когато има избори, те се възползват от начина да заработят някоя пара с гласа си, но мисля, че вече не е пряко свързано с изборите. Може би някога преди 20 години да е било така. Сега вече е постоянно действие.
Водещ: Защо се провали интеграцията на циганите у нас?
Николай Радулов: Трудно е да се употребява думата „провали“ за нещо, което не е започвало.
Водещ: Изсипаха се много пари и много проекти бяха обявени с такава цел. Къде отидоха?
Николай Радулов: Началото би трябвало да го търсим в някакви наистина реални действия, каквито действия не последваха. А парите – те са над 300 милиона. Наистина някъде отидоха. Тези пари отидоха някъде и аз започвам да се питам, дали тези големи къщи и луксозни автомобили на ромските барони не са от тези пари. Може би само част, защото всички знаем и за просията, и за кражбите, и за така наречения „гурбет“ в чужбина, където се прославяме. Тоест нещата, които се случват там, се пишат на сметката на България и казват:
„Това са българи“.
И на Острова, и в Германия, и навсякъде. Най-вероятно е, че част от парите са отишли и при ромските барони. Във всеки случай тези пари дори и малка част според мен не са отишли реално при тези хора, които са имали нужда от тях.
Водещ: По неофициални данни в България живеят над 600 000 цигани. Вие казахте, над 300 милиона са средствата, дошли по различни европейски и международни програми за тяхната интеграция. Като направим скромна сметка, ние досега тези хора да сме ги интегрирали десетки пъти. А не сме. И никой не си задава въпросите: защо и къде са парите.
Николай Радулов: Вие сте права. И тук аз имам предвид не разделянето на тези пари на броя на ромите и раздаването им на калпак, но с тези пари са могли да се създадат възможности тези хора да работят, да се развиват.
Водещ: Да се образоват малките деца.
Николай Радулов: Да се образоват. Разбира се, ние пак се опитваме да ги вкараме в нашия калъп по нашия начин да ги образоваме. Някога се правеха много успешни опити в читалищата да се правят кръжоци с ромчета, които да свирят. Те са музикални, знаем. Те имат умението по свой начин да виждат природата и нещата от живота – някои от тях са и художници. Увличаха ги в художествената самодейност. Това беше модел, който беше работещ, но за съжаление само модел.
Имаше идеи да се развива, но не се разви. Не трябва да отхвърляме всичко от миналото, защото е било преди еди-коя си дата. Имаше и успешни неща, които би трябвало да ги наследяваме и да ги развиваме. И в тази линия на мислене си спомням, че МВР успя да адаптира млади ромчета, които да работят в средата на полицаите. И в това отношение беше много полезно Средното милиционерско училище, което кой знае защо някой реши, че не е необходимо и го унищожи. А това училище даваше много добри кадри.
Това е единственият начин ромчетата да бъдат изкарани от затворения и омагьосан кръг, да бъдат скулптирани спрямо българчета, които са бъдещи техни колеги и би могла да им бъде дадена възможност, а то се и правеше между другото преди 1989 година, да работят в смесени патрули в ромските махали. Това е единственият начин да се преодолее тази херметичност по отношение на обществения ред и сигурност.
А тази херметичност създава възможности за създаване на депа за наркотици, за укриване на хора, някои от които много вероятно са издирвани в цяла Европа за подготовка и участие в някаква терористична дейност, изобщо за купища престъпления, за които ние можем да съдим по откъслечни данни – някога нещо се появява в пресата, някой някого издирва.
Издирваният се появява и се оказва, че е бил в ромската махала. Но ние нямаме сериозна информация и сериозни изследвания за това, какво всъщност се случва в тези затворени общности – в гетата. Разбира се, можем да съдим и да правим сравнителен анализ, какво се случва в херметичните общности например на мароканците около Париж и други населени по подобен начин общности в Брюксел – в района Моленбек и така нататък.
Тази херметичност в среда, която тези, които са затворени в този анклав, отвътре не могат да преодолеят, а отвън никой няма желание и интерес да преодолее, води до много тежки престъпления.
И този действен джихадизъм в Европа, тези терористични акции са резултат точно от такива херметично затворени общини. Слава Богу, у нас засега не се е случило някой от тези хора да участва в престъпления от този тип, но това по никакъв начин не трябва да ни успокоява.
Вие виждате, когато от време на време се получи някаква откъслечна информация – тези хора, колкото и да са слабо грамотни, използват интернет, използват „Фейсбук“. И от тази гледна точка каналът за джихадистка пропаганда в отворен и ние не знаем кой накрая ще прихване.
Водещ: Да, гетата са се превърнали в инкубатор на престъпност и ми се струва, че е въпрос на време, когато ще се събудим с информациите за това, че там вече действат и терористични групи. Или греша?
Николай Радулов: Когато гръмне бомбата, тогава разбираме, че има атентат. А не трябва така, защото мъртвите не можем да ги върнем.
Водещ: Проф. Радулов, тези гета как биха могли да се разчистят?
Николай Радулов: Това е въпрос, който не е неразрешим. Ако тези 300 милиона бяха използвани, би било напълно възможно тези хора да бъдат интегрирани, като първо бъде премахната тази херметичност. Те могат да бъдат заселени сред други хора, без да прекъсват роднинските връзки помежду си, но да има някакъв ред. Тоест да живеят, както живее по закон всеки български гражданин.
И, хайде, няма ги тези 300 милиона, не е хубаво, че ги няма. Явно някои хора са се обогатили. Кои са, виждаме всеки ден и ще продължим да виждаме, защото виждате, че и тези, които отговаряха за ромското включване, ромската интеграция, и те се снабдиха с апартаменти, асансьори и така нататък. Тоест това може би е някакъв елемент от ромското включване за мен. Или по-скоро изключване. Но да не спорим за терминология.
Ще дойдат още пари. Бъдете уверени, че пари за интеграция за отделните етнически групи в държавите от ЕС ще дойдат. И от нас зависи, дали ще проспим това те да бъдат използвани с мисъл тези хора да бъдат изкарани от тези гета и заселени сред другите, сред нормалните българи, да бъдат приучени да спазват законите. Няма да е лесно, но не е невъзможно. Стига пак някой да не се полакоми.
Водещ: Вие сте експерт по национална сигурност. Това нежелание, това симулиране на циганска интеграция не работи ли и срещу националната сигурност? Защото позволява етническо напрежение, а такова преди изборите е много вероятно и да се режисира?
Николай Радулов: Това е страшен проблем за националната сигурност – етническите противодействия и то не само преди избори. Ние винаги като дойдат избори започваме да се вглеждаме. Но тези неща съществуват. Тази херметичност се запазва, включително чрез противопоставяне на другите от другата страна на оградата на гетото. И тя е много опасна, защото, ето, виждате в Габрово почти го бяхме докарали да има линч. Хората протестират и на някои по-луди глави им хрумва, че може с насилие да оправят нещата, но това не е възможно. Не е това начинът.
Просто няма систематично въздействие върху обществения ред и сигурността както в ромските махали, така и в прилежащите квартали, които при всички положения страдат от този тип насилие: било то с шум от нощни веселби, било свързано с кражби, така нареченото „бране на метали“ или „бране на дърво“. Хората страдат, оплакват се на властта.
Но вие виждате, че властта победно докладва за нови успехи. С 10% е спаднала регистрираната престъпност. След 10 години вероятно няма да има никаква престъпност, защото няма досега министър на вътрешните работи, който да е докладвал годишно по-малко от 10% намаляване на престъпността.
го сега за 10 години по 10% – би трябвало отдавна да разполагаме с милиард и 300 милиона за здравеопазване, образование и така нататък, защото престъпността теоретично би трябвало напълно да е ликвидирана. И като го няма обекта, няма нужда и от субект, нали?
Водещ: Този проблем решим ли е и как?
Николай Радулов: Проблемът е решим. Ще трябва тези гета да бъдат, ако трябва чисто физически разделени. Хората да бъдат заселени някъде другаде. Да им се отделят някакви територии. Обаче разделени както навремето имаше малки кварталчета, когато са емигрирали отдолу от Тракия и така нататък българи, които са живеели в Гърция и Турция, са им отделяли тук-там по едно парцелче.
Някъде е имало и по 4-5 и са се събрали по няколко къщи. Такова нещо е напълно възможно. Общината да отдели разпръснато из града или из малките градчета парцели, на които на тези хора да им се разреши да строят къщи и дори да им се помогне с точно тези пари, които са предназначени за ромската интеграция.
И тези хора трябва да бъдат приучени, че за електричеството се плаща, че за водата се плаща и всички го плащат.
Пенсионерите, които голяма част от тях не са по-богати от циганите, първата им работа, когато получат пенсия, е да идат да си платят тока и водата. И накрая на годината и данъка за жилището. Ето това са нещата, на които ще трябва да обучим и ромите да правят.
Цоня Събчева, Фокус