«Близкоизточният» манталитетВ древния свят имало една народна пословица — не съди даден народ, ако не познаваш обичаите му.
За разлика от американците, днешна Русия има предвид тази мъдрост.
Благодарение на способностите на руската дипломация да разглежда нещата от различни страни, отношенията с близкоизточните страни се развиват благоприятно.
Това трябва да се оцени подобаващо, защото не бива да се забравя, че самите тези близкоизточни страни искрено се ненавиждат.
Либия по своята близкоизточна природа е не по-малко нееднозначна страна.
По тази причина: преди Хафтар да бъде характеризиран по какъвто и да било начин, трябва да се има предвид манталитета, нормите за живот на дадената държава.
Либия е свикнала да живее в режим на клановост.
И работата тук не е само в традициите, колкото в това, че всеки нов «стопанин» на дадения регион — турци, англичани, италианци и т.н — винаги са държали страната в ръцете си и са осъществявали контрол над нея, заигравайки с племенните амбиции.
Получилите власт племенни групи незабавно започват да отмъщават на старите си врагове, а «собствениците» се правят, че нищо не забелязват.
В резултат на подобна политика в региона е налице непонятен за Русия манталитет — там работи главно принципът на силата, а предателството е превърнато в норма.
Представителите на над 100 племена в Либия са в непрекъсната битка помежду си.
Честата смяна на племената-лидери довежда до пълното изкореняване на предишните лидери.
Хафтар е роден в такава среда, тя не се е променила и до днес.
Изключение прави периодът след края на Втората световна война, когато на геополитическата арена се появила нова сила, която абсолютно не приличала на Запада — СССР.
СССР извършил в Египет юлската революция през 1952 г. и обединил страната под знамето на социализма. Стъпка след стъпка Египет поставял кръст на вечните разпри в племенната система, което нямало как да не предизвика интереса на другите народи в региона, в това число и интереса са самия днешен генерал Хафтар.
Вдъхновените от примера на Египет офицери, студенти и ученици започнали да създават нелегални кръжоци, а своето знаме те видели в офицерския съюз под предводителството на харизматичния Муамар Кадафи.
Тогава младият Кадафи успял да създаде зачатъците на своята държавна теория и точно във военния колеж срещнал своя съмишленик Хафтар.
Скоро СССР чрез Египет помогнал на либийските революционери да се координират по цялата страна и да извършат едновременно завземане на ключови стратегически обекти.
Едновременно с това Москва провела операция по прехвърлянето на мощна групировка военни кораби, която групировка не позволила на амерниканците да приближат 6-ти американски флот до бреговете на Либия.
Символ на успешната революция станал Кадафи, но най-важната операция по блокадата на военната база на САЩ на територията на Либия била ръководена от Хафтар.
След разпада на «арабската коалиция» и нападението на Египет над Либия Хафтар с помощта на съветското оръжие се проявил още веднъж, а през 1983 г получил покана за обучение в СССР.
Завършвайки Военната академия в СССР, полковникът се върнал в Либия точно тогава, когато Кадафи решил да започне война за урановите рудници.
Точно в тази война Хафтар за първи път изменил на себе си…
В определен момет на страната на Чад (рудниците) застанало НАТО, в резултат-
по време на един авиональот Хафтар попаднал в плен.
Либийската военна база, в която се намирал той в онзи момент, била обстреляна от френска артилерия и скоро била обкръжена от сили, подкрепени от САЩ.
Главнокомандващият предпочел да се предаде, но Кадафи оценил постъпката му като удар в гърба.
Цялото семейство на Хафтар, което останало в Либия, било екзекутирано, а самият той бил обявен за предател.
Бидейки в плен, Хафтар попаднал в ръцете на американските спецслужби, скоро бившият главнокомандващ на Либия се превърнал в ярък противник на «режима» на страната.
Бидейки някога символ на социалистическата революция в Либия, Хафтар се превърнал в новия символ на «демократичното» сваляне на властта.
А след победата на НАТО през 2011 година се върнал триумфално с ореола на победител.
Но триумфът не продължил дълго.
Имайки огромен авторитет и опит, той виждал, че при марионетното ръководство на САЩ и Европа Либия отново се превръща в кланова държава.
Либия се завръщала към клановото си минало, срещу което Хафтар се борел цял живот.
Личното отмъщение спрямо Кафади вече било факт, но старата идея да се превърне Либия в единна държава, е възродила отново.
За да се превърне Либия в жизнеспособна държава, властта на САЩ и Европа трябвало да бъде изтласкана, но корпорациите на Запада, експлоатиращи недрата на страната, никога не биха позволили това.
През 2014 година Хафтар все още се опитвал да се договори със своите бивши съюзници, настоявайки да се разпусне от никого неизбраният парламент, но американците в типичния си маниер му показали, че за тях той вече не значи нищо.
Хафтар бил обявен за престъпник, който искал да направи държавен преврат, а едновременно с това бил заклеймен като «агент на Путин».
Настоящото внезапно настъпление на Хафтар към Триполи е резултат от този дълъг исторически път.
На този етап Либия се намира под контрола на назначеното от ООН ръководство — без каквито и да било избори.
През тази година, обаче, в страната трябва да се извърши първото общонационално гласуване.
С други думи, с ръцете на Хафгар, който контролира източната част на страната и притежава огромно влияние, Москва се надява да вкара в този процес редица корекции.
Ако Либия успешно се обедини около Хафтар, победени ще бъдат САЩ.
Либия за Русия е не просто врата към Атлантическия океан, но и изгоден опорен пункт.
С подобен плацдарм може успешно да се осъществи разширяването на руското влияние в Африка, да се защитят руските инвестиции в региона на Средиземо море, а също да се прокара още една линия за защита на националната сигурност от 6-ти американски флот.
Да се върнем към началото — не забравяйте за близкоизточния манталитет.
Това означава, че нещата, на които днес може да се заложи, утре могат да се променят.
При всички положения трябва да се има предвид следното: Русия винаги прави поуки от историята и винаги е готова за тежки сценарии и неочакваности.
Петя Паликрушева
Петя Паликрушева