Какво се случва в Либия и кой зад кого стои?
Не е тайна, че във военото дело се оценява понятието издръжливост, а в дипломатическите среди — гъвкавост.
Преди две години световните СМИ съобщиха, че либийският фелдмаршал Хафтар неочаквано е провел преки съвместни преговори с началника на Генералния щаб на ВС на Русия Валерий Герасимов.
Официално на срещата се е обсъждала борбата с тероризма, но неофициално страните явно се разгледали следния въпрос: по какъв начин да се проведе либийската гражданска война и как нейният финал да се превърне във взаимоизгоден.
Преди половин година в британската преса видяхме нови кадри, ставаше дума за това, че в Бенгази се увеличава военното присъствие на Русия — специални военни «съветници» и редица други сили.
Преди пет месеца в пресата тръгнаха слухове, все по-често започнаха да се появяват снимки на съвременни въоръжения в Либия, но без да се изключват вече наличните там възстановени ПВО системи на СССР.
В същото време Хафтар в своето знаково интервю за RT пряко заяви, че само една страна в съвременния свят си държи на думата — и това е Русия.
Очевидно това не беше просто вежливост.
По-късно западните СМИ се «самовзривиха» от поредната «сензация», но вече с инфомация за това, че местни «очевидци» са съобщили за присъствието в редоветe на Либийската национална армия на представители на ССО но Русия.
В същото време самият Хафтар вече започна да демонстрира военни успехи.
В края на миналата година Хафтар отново посети Русия, този път ставаше дума вече не за размити планове, а за конкретни действия, съгласувани и в Кремъл, и в Тобрук.Този път разговорът бе воден лично със Сергей Шойгу.
Не е трудно да се забележи, че Москва е заложила на либийския фелдмаршал още през 2017 година, когато либийският фелдмаршал посети около сирийските брегове крайцер на Русия.
Стартът на настоящите успехи на Хафтар съвпада по хронолотия с обръщението на неговия прессекретар към висшето руско ръководство, в което той официално помоли Москва да се намеси в либийската криза.
В превод от дипломатически език това означава, че за своята подкрепа Хафтар е бил готов да «заплати» на руската страна с военна база в Либия, Кремъл вероятно е проявил интерес към въпроса.
В момента е в ход операция по настъпление над Триполи, водена от Хафтар.
Страните от G7 поискаха Хафтар незабавно да прекрати военните действия, към тях се присъедини ООН, а също Белият дом.
Москва заяви, че не следва «в едностранен порядък да се посочват виновниците».
И още: че само либийците трябва да определят своята съдба.
Но: може ли Русия да се довери на Хафтар?
На чия страна всъщност стои либийският маршал, ако имаме предвид, че, въпреки антизаападните си позиции, той без проблем се лекува във Франция, има гражданство на САЩ и 20 години е живял в американския щат Вирджиния?
Може ли при всички тези факти Хафтар да удържи думата си пред Москва?
По тези въпроси очаквайте позицията ни в следващите публикации.
Петя Паликрушева