Разработката на едностепенния орбитален самолет започва в ОКБ Туполев в средата на 1980-те години.
700-тонният самолет е закрепен на свръхтежкият двуфюзелажен самолет-носител с невероятната маса от 950 т
При достигането на височина от 6 километра космолетът се отделя и започва самостоятелен полет.
Самолетът носител след отделянето на орбиталния апарат се завръща обратно на летището.
Орбиталният апарат след изпълнение на задачите също извършва кацане със скорост около 70 метра в секунда.
В качеството на двигателна система се планирало използването на три ускорители с обща тяга около 600 тона.
В носовата баст на апарата била разположена двуместна кабина за пилотите.
В нея били разположени също устройства за гориво и окислител — кислород и течен водород.
По-нататък се намирала товарната част, в която били разположени допълнителни резервоари за гориво.
В кърмовата част на кораба били фиксирани шест течни двигателя — 3 за ускоряване и 3 за маневриране.
По целия периметър на апарата били разположени 38 коректиращи микродвигатели.
Фюзелажът на космолета бил на базата на сложна и многослойна система за топлозащита, защото в атмосферата отделни негови елементи при кацането се нагрявали до 1700 градуса С.
Но за създаването на тази въздушно-космическа система били нужни твърде много време и средства, по тази причина проектът бил поставен на пауза в полза на «Буран».
News Front ПП