8 април 2019-Нюз Фронт.
Преди пет години нашата външна политика беше предмет на гордост за абсолютното мнозинство на руските граждани. Оттогава много неща се промениха в страната.
Готовността да се противопоставим на твърдия и безпардонен натиск на Запада, естествено, не е изчезнала.
Но заедно с тази готовност, се появи умора от постоянните „бури и натиск” в отношенията ни с чужди страни.»- споделя дипломат номер едно на Русия Сергей Лавров.
“Душата ми копнее за мир” — приблизително нещо подобно биха формулирали голяма част от руските граждани като основното си искане за външната политика на нашата държава.
Но можем ли да очакваме, че ще имаме покой? Или трябва да приемаме за даденост: във битката за правото да не живеем според американските правила за мир, този покой дълго време още ли ще го сънуваме?
Едно живо, човешко интервю с дипломат номер едно на Русия, външният миистър Серей Лавров за изданието «Московский комсомолец», от което подбрахме основни моменти и акценти за виждането на Русия на ситуацията днес.
Счита се, че една от основните задачи на външната политика е да създаде най-благоприятните условия за вътрешно развитие. Как, според вас, руската външна политика се справя с тази задача сега?
Не е просто прието да се смята. Това е постулат, заложен във външнополитическите документи — Концепцията за външната политика и други фундаментални стратегически документи, които са в основата на нашата работа и всички външнополитически дейности на страната ни.
Трудно ми е да давам оценки. Защото когато даваш оценки или ще изглеждаш нескромен, или няма да се оцениш подобаващо.Но, като се опитвам да бъда обективен, ще кажа, че в сегашните условия ми се струва, че правим всичко необходимо. И резултатът, макар и не сто процента, но като цяло, е със знак плюс.
Много хора смятат, че основната черта на руската външна политика в момента е чувството за пълна безнадеждност. Всичко е безнадеждно в отношенията ни със САЩ, Украйна …-
Ако изграждате външна политика въз основа на необходимостта да разчитате на отношения със САЩ, с някоя друга държава или дори с група държави, като Европейския съюз или НАТО, рискувате да бъдете в ситуация, в която ще бъдете наказани. Това, което виждаме сега.За какво сме наказани? Защото искаме руските, рускоговорящите, нашите сънародници да не бъдат потискани и не дискриминирани, да не бъдат заплашвани от национални радикали и откровени неонацисти, както се случи, например, по отношение на Крим.
Веднага след държавния преврат, Дмитрий Ярош публично заяви, като „герой на Майдана и владетелят на съдбата на Украйна” , че руснаците трябва да бъдат изгонени от Крим или унищожени там, защото руснаците никога няма да мислят като украинци, никога няма да почитат Бандера и Шухевич.
Ние също искаме около да има пояс на добросъседство, така че да не се появява инфраструктурата на военни блокове, в чиито доктринални установки е заложено сдържането на Русия като основен мотив, ако не и единственият мотив за тяхното съществуване, какъвто е случаят с разширяването на НАТО.
Веднага след като страната е привлечена в НАТО при липса на видими заплахи за нейната сигурност, американските военни бази незабавно се установяват на нейна територия. Грузия създава третата база на НАТО и САЩ.
Ние също искаме да бъде безопасно около нас, да има ред в света, който се основава на международното право, защото това е гаранция за предсказуемост.
И ние се нуждаем от предсказуемост в нашите планове, така че никой да не се опитва да промени Хартата на ООН и съществуващите правила.За развитието на нашия бизнес, нашите икономически отношения с чужди страни, за инвестиции, се нуждаем от предсказуемост и международен правен ред, така че никой да не се осмелява да се движи около правителствата, с които развиваме положителни отношенияи и да искат да изгонят руските инвеститори. Говоря грубо, но това е задачата, която сега решаваме.
Разбира се, сега сме в ситуация, в която нашето ръководство вече е направило изводите, че не можем да разчитаме на онези страни, които бяха наши стратегически партньори, като Европейския съюз, който тръгна по правилата на американците в желанието си да си върне доминиращата роля в света.
Сега сме длъжни да изграждаме своята линия на международната арена занапред.
Ася Иванова-Зуан