САЩ преминаха към открити заплахи, заявявайки, че в случай на арест на вашингтонската марионетка Гуайдо, който постоянно призовава към силото сваляне на властта в страната, американските военни ще нахлуят във Венецуела.Всъщност, как може човек, призоваващ към въвеждането на санкции срещу собствената му стана и към нахлуване в нея, което неминуемо ще доведе до мащабна криза и до жертви, да говори за «светло бъдеще»?!
Америка проявава пълна липса на фантазия и се движи в момента по сценария за Либия и Сирия, опитвайки се да превърне републиката в поредния епицентър на гражданска война, в чийто условия е най-лесно държавата да бъде разграбена.
Западът продължава да тегли нефт и газ от недрата на Ирак, Либия и североизточната част на Сирия, но и това му е малко.
Ако САЩ завладеят нефта на Венецуела, която заема първо място по обема на ресурсите, в ръцете на американските политици ще се окажат не само ресурсите, но и ключовият лост за натиск над геополитическите конкуренти, в това число натиск върху Русия.
Увеличаването на нефтодобива ще провокира излишък на «стоката» на пазара, което от своя страна ще доведе до срив в цените.
За зависимите от въгледоводорите икокономики това ще бъде огромен удар.
САЩ направиха нещо подобно през 1986 година, когато се договориха със Саудитска Арабия за кратно увеличаване на добива.
Ер Рияд претърпя колосални загуби, но Вашингтон постигна целта си: икономиката на СССР бе подложена на мащабно «земетресение», а след пет години Съветският Съюз рухна.
Страните от Персийския залив отказват да приложат старата «схема» още веднъж.
Независимо от факта, че икономиката на Русия намалява зависимостта си от нефта, нахлуването във Венецуела така или иначе си остава опит да се удари по националните интереси на Москва.
А да не говорим за това, че нахлуването във Венецуела ще е поредната антизаконова акция и престъпление срещу човечеството.
Санкционният сатиск над Венецуела започна още преди «арабската пролет».
Провокиралите кризата САЩ пристъпиха към реализирането на план «Б», но поредната «демократична интервенция» бе спряна от Русия.
Освен Москва, Мадуро бе подкрепен от внушителен брой страни: Боливия, Иран, Китай, Куба, Никарагуа, Салвадор, Сирия, Турция и други.
Главните опасения на Вашингтон се заключават в това, че в защита на суверенитета на Венецуела застана Китай, което (при агресия на САЩ) може да доведе да сблъсък на интересите едновременно на три световни държави във Венецуела.
САЩ, които вече претърпяха загуба в Сирия, не могат да рискуват с ново поражение, защото то ще сложи окончателен край на еднополюсния свят.
Интересите на Русия и Китай са им пределно ясни.
Не можем да не отбележим, че светът за първи път наблюдава толкова мощен отпор на хегемона, който в последните 40 години «запали» десетки страни.
Петя Паликрушева