«Огромно небе — едно за двама…»
На 6 април 1966 година с цената на живота си съветските пилоти Янов и Капустин отклоняват падащия Як-28 от кварталите на Западен Берлин.
Умират, но спасяват мирните немци.
За да изпратят героите във вечния им път, всеки град от Германия изпраща своя делегация.
Полотите знаели много добре, че ако изоставят контрола над самолета, тогава множество хора биха умрели от експлозията на земята в резултат на избухването на десетки тонове гориво, с което самолетът бил пълен.
Спасителните метри височина за катапултиране нямали значение за тях.
С огромни физически усилия пилотите изкарали неконтролируемия самолет от града, прелитайки буквално на сантиметри от високите сгради.
В далечината проблесвали река Хавел и езерото Stößensee.
Съветските пилоти стоварили самолета и самите себе си в езерото. Само един рибар станал свидетел на трагедията, той бил шокиран. По-късно британските власти започнали търсенето на самолета. Той се разбил в английския сектор на Западен Берлин, на няколкостотин метра от границата на съветския сектор, който минавал покрай езерото Stößensee.
Английски сапьори измъкнали от езерото самолета, нарязали го на части и го транспортирали до брега.
Снимките от акцията били публикувани през 1966 година в немското списание «Щерн».
Британските спасители едва на втория ден открили телата на мъртвите герои.
На 8 април се състояла траурната церемония по предаване останките от съветските пилоти на представители на Съветските сили в Германия.
За да прехвърлят телата на мъртвите пилоти от Обединеното кралство изпратили Кралския оркестър, британските военни се отнасяли с голямо уважение към подвига на съветските пилоти — спасили с цената на живота си хиляди мирни жители на Берлин.
На погребението на героите всеки град от Германия изпратил своя делегация.
На траурната церемония имало десетки хиляди хора, пристигнали да отдадат последната си почит към съветските момчета.
Колоната от граждани на ГДР пристигнала с венци и цветя.
По заповед на правителството телата на героите от СССР били изпратени в родните им градове — Ростов на Дон и Вязма.
Шапки долу пред несравнимия героизъм!
Петя Паликрушева
