На 10 март 1941 година в Централния дом на Гражданския въздушен флот се провежда обществено излъчване на филма «Валерий Чкалов» (режисьор — М.К. Калатозов, изпълнител на главата роля — В.В. Белокуров).
На 18 юни 1937 г. съветските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока САЩ през Северния полюс без междинно кацане, полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
През есента на 1935 г. летецът Байдуков предлага на Чкалов да организира и да оглави екипажа на рекорден полет от СССР до САЩ през Северния полюс.
През пролетта на 1936 г. Чкалов, Байдуков и Беляков предлагат на правителството да извършат такъв полет, но Сталин, опасявайки се от повторение на неуспешния полет на Леваневски, заповядва друг маршрут: Москва – Петропавловск-Камчатски.
Този полет започва на 20 юли 1936 г. и продължава 56 ч. на 9375 километра до кацането на пясъчна коса на остров Улд. Още на остров Уд на борда на самолета е поставен надпис „Сталински маршрут“, съхранен и при следващия полет през Северния полюс. 2-та полета на Чкалов носят това официално наименование чак до началото на борбата с култа към личността на Сталин.
За полета до остров Уд екипажът е удостоен със званието „герой на Съветския съюз“ с връчване на орден „Ленин“.
На 10 март 1941 година в Централния дом на Гражданския въздушен флот се провежда обществено излъчване на филма «Валерий Чкалов» (режисьор — М.К. Калатозов, изпълнител на главата роля — В.В. Белокуров).
На 18 юни 1937 г. съветските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока САЩ през Северния полюс без междинно кацане, полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.
На 18 юни 1937 г. съветските пилоти Валерий Чкалов, Георгий Байдуков и Александър Беляков излитат от Москва по посока САЩ през Северния полюс без междинно кацане, полетът приключва успешно на 20 юни във Ванкувър.