Думата «луноход» официално навлиза в руския език през ноември 1970 година, когато съветският космически кораб с тегло малко над 700 кг бавно, но сигурно започна да пори повърхността на Луната.
Още през януари 1959 година СССР пуска в експлоатация автоматичната станция Луна-1, с което заема водеща роля в космическото лунно състезание.
Но след смъртта на великия конструктор Сергей Каральов, който умира през 1966 година, космическата програма е коригинара, залагайки не на кацане на Луната на съветски човек, а на чудо на техниката.
Първата експедиция до Луната трябваше да започне през февруари 1969 година, но се случва инцидент с ракетата.
През същата година американските астронавти за първи път стъпват на Луната.
Така поне твърдят самите те.
Но съветският «лунен трактор», както го нарича Владимир Височки, е абсолютно уникален.
«Луноход 1» разорава откритите пространства на спътника на Земята 10 месеца, до 14 септември 1971 година.
Ефективността на проучванията на лунната повърхност с помощта на техническо устройство, контролирано от Земята (по-точно от Крим), е много по-висока от американските стъпки по Луната.
Науката не видя никаква ефективност от тези американски стъпки.
Ако Луноход -1 измина само 10 км и 540 метра, то Луноход-2 измина 42 километра за четири месеца през 1973 година.
Този резултат вече 42 години, до 2015 година, не бе достигнат от нито едно друго космическо средство на Земята.
Петя Паликрушева
